Два от най-емблематичните за българската история предмета – мечът на хан Кубрат* и пръстенът с монограм ΧΟΥΒΡΑΤΟΥ ΠΑΤΡΙΚΙΟΥ (ХУВРАТУ ПАТРИКИУ), доказващ името на получилия патрицианско достойнство – хан Кубрат, съхранявани в Държавния Ермитаж в Санкт Петербург, ще бъдат временно експонирани в Националната галерия в рамките на Дните на Ермитажа, един от най-богатите световни музеи, съобщава на официалния си сайт Националната галерия в гр. София.
Пръстенът и мечът са част от съкровище, открито през 1912 край с. Малая Перешчепина, на брега на р. Ворскла в околностите на днешния град Полтава, Украйна. Цялата находка се състои от около 800 предмета, от които голяма част са златни, а други – от сребро. През 1984 германският археолог проф. Йоахим Вернер предизвиква истинска революция в науката, определяйки ги като собственост на българския владетел хан Кубрат.
Съкровището от Малая Перешчепина е интересен и сложен комплекс, който включва различни по своята функционалност групи предмети, с ясно разграничена и обоснована културна принадлежност. Тук могат да бъдат идентифицирани изделия, дело на местни “варварски” майстори, както и произведения на торевтиката, изработени в иранската традиция в земите на Сасанидите. Най-голям брой са изделията от благороден метал, произведени в ателиетата на Константинопол.
По своя характер съкровището не е хомогенно и не може да бъде ограничено в тесен хронологически период от време (най-ранните находки се датират през първите години на третата четвърт на VII в.).
Безспорно най-интересният комплект от предмети принадлежи към личните вещи на хан Кубрат. Те са инсигнии, свързани с висшия сан на техния собственик: коланна гарнитура от злато, параден железен меч с изящно изработените и украсени златна дръжка и ножница, две златни закопчалки за мантия, две златни гривни. Най-важният артефакт сред тях е пръстен с монограм.
Артефактите от един толкова важен комплекс, датиращ от времето преди създаването на българската държава, са от изключително значение за историческата наука, но и за историята на изкуството. Това е един от редките случаи, за който може да се определи не само етническата принадлежност на собственика на предметите, но и те да бъдат обвързани с конкретно име – името на хан Кубрат.
Съпътстващи събития:
25 май 2019, от 16.00 часа – кураторът на изложбата доц. д-р Иля Ахмедов ще изнесе лекция в Балната зала на Двореца.
29 май 2019, от 16.00 часа – в Квадрат 500 на Националната галерия Максим Лапшин ще представи Лабораторията по научна реставрация на кавалетна живопис на Държавния Ермитаж.
24 май – 30 юни 2019 – прожекции в Балната зала на филмите „Ах, Ермитаж!“ и „На Ермитажа с любов“.
Събитието се осъществява по инициатива на министър-председателя на Р. България г-н Бойко Борисов и с активното съдействие на министъра на културата г-н Боил Банов изложбата се осъществява в рамките на Дните на Ермитажа в София. На откриването й ще присъства заместник-директорът на Държавния Ермитаж проф. Георги Вилинбахов.
Дните на Ермитажа в София се осъществяват с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България.
*Хан Кубрат се счита за основател на Стара Велика България. Той произхожда от племето на уногондурите, които по това време са под властта на Аварския хаганат и населяват земите между реките Дон и Днестър. Според някои историци Хан Кубратовата майка е от прабългарския род Ерми, тъй като от този род е вуйчото Хан Органа, тоест братът на майка му, който е и негов регент докато Хан Кубрат бил във Византия, а по бащина линия Хан Кубрат произхожда от рода Дуло. Кубра̀т (или Курт, Хор Бат, Куврат, Курдбард, на гръцки: Χουβρατις, Κουβρατος) е владетел от рода Дуло, вожд на племето уногондури, обединил прабългарите северно от Кавказ и Черно море и създал могъщ племенен съюз наречен Стара Велика България, известна също като Оногурия. Кубрат безспорно е от най-значимите личности в българската история, най-вече с обстоятелството, че обединява прабългарите и първи дава тласък на бъдещата трайна българска държавност, изразила се впоследствие в съществуването на Дунавска и Волжка Българии. Това обединение е нетрайно и се разпада веднага след смъртта му, но това е резултат не толкова на някакви слабости на самия Кубрат колкото на спецификата на обществените отношения на прабългарите тогава, които като повечето конни народи били по-силно свързани с родовото и племенно начало, отколкото с единна държава.
Мария Гоцева, София
Фото: официален сайт на Националната галерия, София
