На днешния ден ние прославяме българската култура и просвета и славянската писменост. Днес почитаме солунските братя Кирил и Методий, които се опълчват на гръцката църковна политика и създава глаголицата, за да имат и българите четмо и писмо. Благодарение на тях и техните ученици, днес ние имаме собствена културна и книжовна памет. На днешният ден ние благодарим и на нашите учители, които неуморно се трудят да разпръсват светлината на знанието. Честит празник и на гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, Цариброд.
Ето и малко исторически данни за глаголицата и кирилицата:
Свидетелства за честването на празника са открити в арменски летопис от 1813 г., където се споменава за честване на 22 май 1813 г. в Шумен (нов стил). Има сведения, че организатори на честването са гагаузи от Шумен.
В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.
Според църковния календар денят на Св. Св. Кирил и Методий, създали първообраза на българската писменост, глаголицата, която е и славянска писменост, се чества на 11 май. Датата 24 май се свързва честването на Деня на славянската писменост и българската култура след 1916 г., когато в България е установен Григорианския календар като държавен, граждански календар. Денят на Св. св. Кирил и Методий, отбелязван от Българската православна църква е на 11 май по църковния литургичен календар.
Глаго̀лицата е първата българска азбука създадена от Кирил и Методий в периода от 855 г. до 862 г. за превод на църковна литература от гръцки на български език. Това е и първата позната славянска азбука. Чрез нея са били написани първите преводи на църковна литература, с които св. Кирил и св. Методий и техните ученици са разпространявали християнството във Великоморавия и Панония през IX век. На глаголица са били написани и първите български оригинални произведения. Този ранен период се отразява например от Киевските листове, в които се откриват фонетични промени и думи, характерни за езика на западните славяни. Солунските братя Константин Философ (Кирил) и Методий въвеждат глаголицата първоначално във Великоморавия, където са изпратени през 862 г. да разпространяват християнството на славянски език. Тогавашният владетел на Великоморавия – княз Ростислав, търси съдействие от византийския император Михаил III и за да отслаби влиянието на Източнофранкското кралство, чиито свещеници проповядват на латински език. След смъртта на Методий (Кирил умира по-рано) просветното дело на двамата братя е унищожено от немските духовници, а Климент Охридски, Наум Преславски, Горазд, Сава и Ангеларий ученици на братята са прокудени. (Петимата ученици и техните учители са така известните Свети Седмочисленици.)
Българският владетел Борис–Михаил кани учениците на Методий да се установят в България и им възлага обучението на бъдещите свещеници на старобългарски език. Кирилицата се развива и разпространява първоначално в Охридската и Преславската книжовни школи.
Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа в края на IX или началото на X век. Сред най-ранните писмени паметници на кирилица е двуезичен надпис с гръцко и кирилско писмо на керамична ваза от Преслав, датирана към 931 г. Традиционно кирилицата е приписвана на Климент Охридски, а името ѝ – в чест на св. Кирил – Константин Философ, на когото Климент Охридски е ученик. Кирилицата заменя глаголицата, създадена по-рано от Константин Философ-Кирил, съгласно византийската външна политика през IX век с цел славянските народи да не възприемат християнството от Рим. Подобно на латиницата, за основа на кирилицата е използвана гръцката азбука, която от своя страна произлиза от финикийската.
Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия.
В исторически план кирилицата, заедно с глаголицата, е едната от двете азбуки, използвани при записването на старобългарския книжовен език. Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа към края на IX или началото на X век. В наши дни кирилицата е широко разпространена както сред южните и източните славянски народи, така и сред някои неславянски народи в Русия.
В днешно време на кирилица се използва при изписването на български, руски, украински, македонски, сръбски и други езици. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до 19 век се е ползвала и в Румъния.
На днешния ден в България е Празник на народните читалища и Ден на българската журналистика, като символи на разпространението на културата и просветата.
На днешният празник се изпълнява и химна „Върви, народе възродени“. Той е написан на 15 май 1892 г. от преподавателя по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски. Тогава стихотворението носи заглавието „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ с първи стих „Върви, народе възродени…“.
Девет години по-късно, през 1901 г., на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подходящ текст и постоянно отлага. На 9 май Пипков забелязва, че едно от момчетата съсредоточено чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за поръчаната ученическа песен. Взема тебешира и започва да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На училищния празник я запява цялото училище.
Екипът на интернет-портал ФАР ви поздравява с изпълнението на химна „Върви, народе възродени“ на световноизвестния диригент Андре Рийо.
Честит празник!
Мария Гоцева, София
Фото: Владимир Кройф Захариев
