a

По повод 171 години от рождението и 143 години от смъртта му: За Ботев ли? (1)

По случай 171 години от рождението и 143 години от смъртта на българския национален герой, революционер, поет и публицист Христо Ботев, Интернет Портал ФАР през следващите три дни Ви подарява литературни произведения написани за живота и делото на Ботев от българските и сръбските поети.
Приятно четене!

Христо Ботев е един носител на трънен венец между венценосците, един апостол между апостолите, един светец между светците…Една памет за дълбоко благоговеене, един образ за страстно обожание, едно име за девиз на всяка праведна борба… Паметта на един страдалец, образът на един пламенен борец, името на един идеален човек!

Това е само част от възторжения панегирик, в най-хубавия смисъл на думата, писан от Яворов. Искаме да погледнем личността на Ботев не с очите на един следосвобожденски поет, а през погледа на някои съвременници. След Ботев, при Смирненски и Вапцаров българската революционна поезия достига своя втор и трет върхов момент.

Христо Смирненски

ХРИСТУ БОТЙОВУ

Въздигнал в великия храм на свемира
ума – в божество, свободата – за цел,
прозря на Христа той същинската диря
и тръгна по нея възторжен и смел.

И ето го в стръмния път за Голгота,
обкрилен от вихра на знойна борба,
пристъпва зовящ и смъртта, и живота,
понесъл и лира, и бойна тръба.

Над него червеният факел потрепва,
обжарващ крилата на робския мрак,
и пламъкът негов чертае, нашепва
речта на Паисий, зова на Спартак.

Подире му мълком, окъсани, бледи
тълпят се бездомници жадни за бран;
в очите им греят мечти за победи,
в душите им тътне възбунен вулкан.

А гъста е и многолика тъмата
и не е самичък тирана жесток –
изедник народен крепи му ръката,
изгражда му крепости попският бог.

Но смело по пътя на братска Голгота
той води ги с лира и бойна тръба
и носят се те през смъртта към живота,
обкрилени с вихра на светла борба.

И ето го Ботев и с него Вапцаров в стихотворението „Ботев“.

Никола Вапцаров

БОТЕВ

Идва при мене
задъхан и потен
работник
и казва:
– Пишете за Ботев! –

„За Ботев ли? –
Седам.
Елате във среда
към седем.“

Но ето че среда отдавна премина…
Навъсен, аз пъшкам
и късам листата.
Над покрива горе
моторите спорят
със влажната пролет
в света
и мъглата.

И нищо не идва.
Безпътната мисъл
в главата се мъти,
в гърдите тревога.
Преставам да пиша,
захвърлям листата,
дълбоко въздишам
и казвам:
– Н е   м о г а! –

Събличам се.
Лягам в леглото.
Заспивам.
Но ето пристига
навъсен работник
и пита:
– Написа ли песен за Ботев? –

„За Ботев ли?
Чакай…
Огряват звездите,
след туй на Балкана
излиза луната,
вълкът се промъква
и дебне в скалите
и светят очите му в мрака.“

Работникът бърчи челото
и пита:
– Това ли е Ботев?

Пиши за жетварите там,
за теглото,
за черните кърви,
що пие земята,
за робската песен
и мъката в нея,
която люлее
нивята.

Какво ще го търсиш
в усоите, дето
и хищника днеска не броди.
Не виждаш ли? – Ботев
в очите ни свети.
Та Ботев е тук, при народа.

Ти падаш и Ботев ни казва:
„Вдигни го!
И дай във ръката му знаме!“
Подавам ръката си,
ти се надигаш
и крачиме рамо до рамо.

Това е то Ботев.
А ти го усукваш.
Та тук за усукване нема!
Повзри се в живота,
и ето ти Ботев,
и ето ти цяла поема.

Подготвил: Иван Иванов

Фото: Стефан Павич / Славиша Миланов

Написал/ла
Без коментар

Оставете коментар