История и значение на знакът „@“

Днес един от средства за комуникация е електронната поща. Един неин символ обаче буди интереса на историците – знакът „@“.

Най-ранното използване на @-ът е в Манасиевата хроника – български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на ромейския писател Константин Манасий. Преводът е направен в немерена реч, в периода 1335 – 1345 г. по заповед на цар Иван Александър (1331 – 1371 г.) и има 19 добавки, свързани с българската история. Предполага се, че знакът замества първата буква в думата „Амин“ (@МИНЬ). Запазени са 5 преписа. През 2007 година скулпторът Александър Хайтов, син на българският писател Николай Хайтов, забелязва на страница 62 от Манасиевия летопис знака „@“.

Второто място, където е използван @ е в Арагонския летопис „Taula de Ariza“. Той е написан около 120 години след Манасиева Хроника, през 1448 г. За испанци, французи и португалци „@“ се използвала като мярка за тегло, равна на 11,502 kg. Открит е през 2009-та от испанският историк Хорхе Романс.

За трети път е открит в писмо на флорентински търговец от 1536 г. В писмото се споменава за „една @ вино“, което е съкращение за мерната единица амфора. Откритието е на италианския професор Джорджио Стабиле през 2000 година.

Символът „@“ е открит и в „Събеседника на Иван Грозни“ от 1550 година. В този труд маймунката е украсена буква „азъ“. Тази буква е еквивалентна на числото „1“ в кирилската система. През 19 век британците използвали @ като знак за умножение. Кирилските цифри са бройна система, основана на кирилицата, използвана от южните и източните славяни. В Русия са в употреба до началото на 18 век, когато цар Петър Велики ги заменя с арабски цифри.

Този символ е включен в клавиатурата на IBM през 1961-ва. В програмния език BASIC знакът „@“ се използва за обозначение на място на даден елемент.

Повече за Манасиевата хроника, като извор на българската книжнина, можете да прочетете ТУК

Мария Гоцева, София

Фото: tadyava.wordpress.com