Интервю със Славица Чирич: Занаятчийска кооперация „Дамско сърце“ – пазителите на пиротския килим и неговите традиции

Намираме се в помещенията на занаятчийската кооперация „Дамско сърце“ – една от последните институционални линии за защита на пиротския килим в Сърбия, който е и най-известната търговска марка в тази част на страната. Нашият събеседник е г-жа Славица Чирич, директор на кооперацията.

Г-жо Чирич, какво е това, което прави пиротския килим толкова изключителен?

Бих казала не на пиротския килим, а може би на оригиналното тъкане в Сърбия! Защото в Сърбия както и в света има много видове тъкане, които са създавани още от праисторията, през периода на палеолита, и са се усъвършенствали с течение на времето, с развитието се е усъвършенствало и тъкането, така че днес имаме тъкачество, които според писмени източници датират отпреди 500 години.

В Пирот имаме вертикален пиротски стан, на който се изработват пиротски килими в клекнала поза. Нашата кооперация е открита в началото на 2009 година, за да спре процеса на изчезване на пиротското килимарство, да бъде пазител на пиротското килимарство през идващите години. Всъщност, ние решаваме един много важен обществен проблем, а именно пиротското килимарство да оцелее в нашия район. Така че днес пиротският килим е жив продукт. Той е жив, той се изработва.

Отличителен белег на пиротския килим е вълната – материала, който се използва за неговата изработка. Това е вълна от пиротската овца, порода „праменка“, която има изключително качество. Тя е остра, здрава, издръжлива като коприната, за да може основата да се опъне максимално на стана, но да не се къса. Преде се тънко и това е изключителното качество на тази вълна, тъй като тънката прежда дава висока плътност на основата и така се получава занаятчийски добре изработен килим, а с това естествено идва и високата му художествена стойност. Пиротският килим има две лица, няма опако, изработен е изцяло ръчно, следователно жената-тъкачка, която е майстор, която седи много ниско цял ден, която тъче килима така, че наизуст знае как да прави шарките, тя може да направи съвсем малко за 8 часа на ден и дори не можем да видим колко сантиметра на ден е това, но на месечно ниво вече се знае, имаме статистика, която показва 80 см тъкан на месечна база. Това означава, че една жена за 8 часа работа дневно може да изработи само 80 кв.cм на месечна база, не е възможно повече, защото производството е изцяло ръчно.

Трябва да се подчертае, че един сантиметър височина може да бъде достигнат с 28 провирания, т.е. когато вътъкът се провира през нишките на основата, жената се движи наляво-надясно, наляво-надясно, 28 движения й трябват, за да достигне този един сантиметър височина. Що се отнася до външния вид на килима, той е с гладка повърхност, много плоска повърхност. Благодарение, отново казвам на вълната, защото ако на една тъкачка, която е голям майстор дадете вълна с лошо качество, от продукта няма да излезе нищо, въпреки че тя е добра. Известно е, че някога в Пирот, да речем, в древни времена е имало може би 5000 тъкачки. Има такова сведение и че това е била най-голямата неформална фабрика на Балканите. Това е било по времето, когато не е имало граници, когато ние като народ сме били свързани с България, с гърците, когато е имало свободна търговия, но от този период броят на тъкачките намалява и намалява, така че в сегашния момент може би имаме десетина тъкачки, които са тук, в нашата работилница, които изработват само сертифициран килим по стандарт, по разработка, тъй като през 2002 година град Пирот защити географско означение, маркиращо географския произход на наименованието „Пиротски килим“, в Института за интелектуална собственост.

Това е официална търговска марка на Сърбия, а през 2012 година самото знание за изработването на пиротския килим е поставено под закрилата на ЮНЕСКО. В Пирот може би са останали десетина баби-тъкачки, които някога са били носители на този занаят и които все още изработват килими в домашна обстановка. Мисля, че има още жени, които също изработват пиротски килими в малките си домашни работилници, но днес снабдяването с материали е голям проблем. След като всичко се промени, нямаме вече и някогашната овца праменка, няма купуване на прежда в магазини, трябва да се справяме сами и да набавяме вълна, от която можем да изработим качествен килим. Този материал, снабдяването с вълна всъщност е голямо препятствие, поради което занимаващите се с домашно ръкоделие изработват килими с малко по-ниско качество, защото се знае, че дебелата прежда дава лошо качество на самата тъкан, а освен това шарките са едри, груби, самият продукт е груб, не е нежен.

Преди малко споменахте, че в тази област някога не е имало граници. На няколко десетки километра оттук се намира селището Чипровци, където се изработва известният чипровски килим. Какво е общото между пиротския и чипровския килим?

Пиротският и чипровският килими имат големи прилики, но и разлики. Някога сме били един народ, работили сме почти при еднакви условия, но в периода, когато е прокарана границата, двата народа са разделени и вследствие на това се получава разделение на направлението: хората, които остават тук, продължават да изработват пиротски килим, а жените в България, в Чипровци продължават да работят по собствения си начин. Имаме общи шарки, а в Чипровци има шарка, която и до ден днешен се нарича „Пиротска шарка“ и това всъщност показва, че е съществувало едно направление, което по-късно се е разделило.

Имаме много сходни шарки, както и шарки, които са почти идентични, но изобщо не бих казала, че сега ние и чипровчани преписваме едни от други, така че това не са „наши“ или „техни“ шарки, защото става дума за много стари шарки, които са от периода на палеолита и които всъщност са символи. Тъкачките въвеждат тези символи в периода, когато е бил открит стана. Преди това не е било възможно, когато тъкачния занаят е усъвършенстван, те въвеждат тези символи в своите килими и по тази причина се появяват тези, едни и същи символи, или едни и същи шарки, не само у нас и в Чипровци при българите, но и в Турция и в други части на света се появяват много подобни символи.

От друга страна, всеки народ внася в тъкането си своята митология, своята традиция, внася цветовете, които са присъщи на традицията му и така възникват различия. Има и друга причина, поради която килимите ни се различават сега, в по-новия период, а това е че ние тук в Пирот сме останали верни на оригиналното тъкане и изработваме шарките по оригиналния начин, по който са изработвани преди еди-колко си години, по начина, че и основата, и вътъкът ни са от вълна. Това е малко по-труден начин на изработка, тъй като при тъкането вълната се връзва, тя е твърда и на жената е необходима по-голяма сила, за да уплътни нишките на вътъка с тупицата.

В по-ново време в Чипровци килимите се изработват с памучна основа, обаче и днес се работи и по единия, и по другия начин. Аз лично видях, че се изработват килими с вълнена основа, но понастоящем, защото се тъче по-бързо, се използва памук, тъй като е известно, че старите художествени занаяти и самото килимарство, че тъкачният занаят е много труден, тежък. Килимарката никога не е била адекватно платена, цената на нейния труд никога не е била справедлива, защото не е имало сдружаване и това не се е променило до наши дни, тъй като все още килимите се изработват в клекнала поза, с тази праисторическа техника.

Нито станът може да се модернизира, нито тъкането може да бъде по-бързо, независимо дали става дума за чипровския, пиротския или други килими, изработвани на вертикален стан. Поради тази причина, с желанието да се печелят по-бързо пари, може би за по-голяма рентабилност, въпреки че и когато основата е памучна, тъкането също е много бавно, но може би това е причината килимите да се изработват малко по-бързо, така че някои народи в света са променили това тъкане и са въвели памук за ускоряване на производството. Иначе чипровските килимите от новото производство, които видях, са много красиви и виждам, че дизайнерите са влезли в тази народна традиция. Има много красиви нови мотиви със стари техники и стари шарки в тези нови килимчета, които изглеждат прекрасно – всъщност това е същият традиционен килим, но с нов дизайн на шарките. Ние тук, в Пирот, също изработваме килими по поръчка на купувача, това се прави много трудно и може да го направи само този, който познава добре занаята, защото всички шарки имат собствени размери. Размерите на шарките не се увеличават или намаляват, те трябва да останат същите. Налага се да знаете размерите на шарките, размерите на килима, да изчислите всичко, колко шарки могат да се поставят в килима, къде ще свърши шарката, къде ще се комплектира килимът и колко дълъг може да бъде той.

Сега, в това ново време, ние също пуснахме нова мостра килим със стари шарки, това е „кувер“, по някакъв начин, а ние го нарекохме „Дамско сърце“. Новите хора, съвременният човек изисква в един килим да има не само един вид шарки, той иска да има вътре шарка за успех в бизнеса, шарка, която ще му помогне да елиминира негативната енергия от стаята, както и шарка, която ще му помогне да бъде добър оратор, която ще го предпази от зли сили.

От древни времена, пък и от нашите приказки и митология е известно, че ние сме в хоро и с помощта на хорото сме призовавали боговете да ни дадат здраве, да премахнат всичко лошо и че тези хора, да ги наречем „дяволски хора“, в нашата митология са се срещнали с вярата и православието, така че пиротският килим всъщност е картинно писмо, символи, композирани в картина, която носи едно послание. Пиротският килим е амулет. Ние тук запазихме това, да речем, оригинално тъкане, праисторическото, не увеличихме шарките, не сменихме основата, запазихме ги и осъзнахме, че не можем да се конкурираме с индустрията. Това никога не е било възможно и особено сега, ако нашите продукти се конкурират с тези съвременни продукти, ние ще загубим това състезание още в самото начало и затова предпочетохме качествения продукт, който се изработва бавно, така че този, който желае да му изработим килим, трябва търпеливо да чака изработването на този килим.

И това не се е променило – фактът, че днес имаме да речем, списък с хора, чакащи изработката на нашия продукт, показва, че ние сме малко. Но и по времето, когато в Пиротско е имало 5000 тъкачки, които са изработвали пиротски килими и те са имали списък на чакащите. Притежаваме такива исторически данни, имаме записки, където се казва, че еди коя си пиротска тъкачка е предварително „резервирана“ за изработка на килими, дори и няколко години предварително. Това сведение показва, че търсените килими винаги са били повече от броя на жените, които са изработвали килими.

Така е било някога, така е и сега, и това сведение свидетелства за слабо платена работа. Знаем, че когато една работа е добра, когато е добре платена, тогава има много хора, които се занимават с тази работа, за да печелят, а малкият брой хора, които се занимават с този бизнес, всъщност е доказателство, че това е стар занаят, художествен, нерентабилен, но е от голямо значение за самата държава. Един квадратен метър може да се изработи за месец и половина, това определено знаем, и този един метър струва 400 евро.

Какво е мястото на пиротския килим в общото туристическо предложение на град Пирот?

Това е интересно и за туристите. Когато турист пристигне в Пирот, той иска да опознае традициите на Пиротския край, да види манастирите и всичко друго, но преди всичко да се запознае с традицията. Така че пиротското килимарство задължително фигурира в техния списък с интереси. От няколко години, може би вече е пета година, откакто установихме добро сътрудничество с нашата туристическа организация, с музея, с други организации, с бизнес сектора, в който идват техните бизнес партньори, които също искат да посетят една тъкачна работилница, за да видят как се изработва това „чудо“, наречено пиротски килим.

А какъв е интересът например на туристическите групи от България, с оглед на факта, че в Пирот идват голям брой български туристи?

Имаме посетители, но организирани от наши хора, тъй като двата народа си сътрудничат добре, нашите бизнесмени сътрудничат с бизнеса там, след това имаме трансгранично сътрудничество чрез проекти и когато тези хора идват тук в Пирот, нашите хора ги довеждат. Така че идват хора и това, което забелязваме е, че те обичат своя килим, но виждат и някаква разлика и когато чуят нашата история, има и такива, които купуват килими от нас, просто поръчват.

Имахме няколко случая, в които хората гледаха нашите килими, видяха някои по-инакви килими, с традиция, с митология, със символи и с всичко друго, и се върнаха при нас с желанието да им изработим някои от тези килими, за семейството им, за дома, за децата им, защото са харесали външния вид на килима и защото е нежен, защото не е обемист. Така че всички килими в света са хубави и всяко ръчно изделие е хубаво, но само този, който може да изработи по-добро и по-хубаво ръчно изделие, може да придобие правото да критикува, но не да критикува в смисъл да казва, че нещо е лошо, защото ръчното изделие не може да бъде лошо, но може едно ръчно издеиле да бъде по-добро и по-хубаво от друго.

В килимарството е както в бродерията – едни тъкачки са изкусни, едни бродирачки са изкусни, другите са по-малко изкусни, а някои са виртуози. Ние имаме жени, които са виртуози в тъкането на килими, толкова изкусни, че това е генетично. През летните и зимните ваканции имаме, така да кажа, малки школи за опознаване на народната традиция. Имаме зимна школа, когато при нас идват деца да тъкат килими, където веднага, още в първата секунда, така да се каже, виждаме способност. Детето е пред нас, ние му показваме нещо, но когато то работи на стана това, което все още не сме стигнали да му покажем, в същия момент се поглеждаме и знаем, че това е ген, който светва като светлината, когато щракнем ключа, то е разбрало техниката само. Невероятно!

Г-жо Чирич, благодаря Ви за този чудесен разговор! Пожелавам Ви да има много повече такива деца, които не само ще изработват пиротски килими, но ще ги и дизайнират, пожелавам Ви да има много повече хора, готови да платят честно за Вашата работа и усилия, и Ви пожелавам да оцелеете и като кооперация, и като продукт, и да има много повече тъкачки и много повече купувачи на Вашите продукти.

Благодаря Ви за тези прекрасни думи.

С. Иванов

Фото: Стефан Павич

Текстът е част от проекта „Българска общност и Пирот заедно на път към ЕС, който е съфинансиран от гр. Пирот в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти за осъщестяване на обществен интерес в областта на публично информиране за 2019 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.