Свободните медии губят ли битката в Сърбия или вече са я загубили?

„Сърбия споделя глобалната загриженост за свободата на медиите и се присъединява към Съвместната декларация с желание съдържанието й да изживее пълно утвърждаване чрез прилагане във всички части на света, в което ще успеем само ако всички ние дадем индивидуален принос“, заяви министърът на външните работи Ивица Дачич на Глобалната конференция за свободата на медиите в Лондон. Той подписа Съвместната декларация за свободата на медиите, с която подписалите я държави се задължават да защитават медийните свободи и да подкрепят развитието на разнообразни и независими медии, работещи в обществен интерес.

Така поне декларативно и дори пред международната общност, Сърбия доказва привързаността си към свободата на медиите. Ситуацията на терен обаче изглежда съвсем различна. За представителите на властта не е странно да унижават и дискриминират независимите журналисти и медии.

И не само, че журналистите са атакувани с етикети и заплахи, но изявлението и подписът на декларацията идват едва след няколко месеца от последния доклад на Репортери без граници (Reporters Sans Frontieres), в който се посочва, че Сърбия е отбелязала спад от 14 места в Световната класация за свободата на медиите, продължавайки низходящата си тенденция.

„Броят на атаките срещу медиите се увеличава, включително заплахите със смърт, а упоритата реторика, която взема на прицел журналисти, все повече идва от представители на правителството. Голям брой опити за застрашаване на интегритета на някои журналисти не са разследвани, решени или наказани, а агресивните кампании на проправителствените медии срещу разследващите журналисти са в пълен разгар“, се посочва в най-новия доклад на „Репортери без граници“.

Сърбия отбелязва постоянен спад в тази класация от 2013 година, когато е заемала 54-та позиция, през 2014 година е била на 67-мо място, през 2018 година е паднала на 76-то място, а тази година дори е на 90-то място сред 180-те страна на света. И в класацията на международната организация „Фридом хаус“ (Freedom House) Сърбия е загубила статута на свободна държава и сега се нарежда в групата на частично свободните страни с частична свобода в медийната сфера.

Сериозни предупреждения дойдоха и от Брюксел, когато в годишния си Доклад за напредъка Европейската комисия посочи проблемите в областта на свободата на медиите, подчертавайки, че Сърбия не напредва и че липсата на напредък предизвиква „сериозна загриженост“.

Няма по-ниска оценка от тази, когато става дума за напредъка на Сърбия по пътя към Европейския съюз, заяви пред European Western Balkan Стеван Ристич, директор на вестникарското издателство ВРЕМЕ. Той добавя, че освен доклада на Европейската комисия съществуват редица други доклади показващи, че положението на медиите се влошава от година на година.

„Представителите на властта етикетират, обиждат, унижават и дискриминират журналисти, медии, журналистически сдружения и медийни асоциации“, казва Ристич.

Мая Васич Николич от Независимото сдружение на журналистите в Сърбия (НУНС) също е съгласна, че журналистите и медиите в Сърбия са в незавидно положение.

„През последните няколко месеца депутати, без да бъдат заклеймени от представители на държавата, наричаха журналисти и медии врагове на държавата, хора, които духовно замърсяват средата, предатели и фашисти“, обяснява пред EWB Васич Николич.

Тя посочва, че само един ден преди подписването на Съвместната декларация за свободата на медиите НУНС е регистрирал 206-ия случай на атакуване на журналисти от 2015 година насам и че в изказването си пред Народната скупщина депутатът Мартинович заяви, че с исканията за информация от обществено значение журналистите застрашават сигурността на държавата.

От друга страна, Ристич обяснява, че има много въпроси свързани с медиите, които можем да зададем, но най-важният е дали независимата и свободна журналистика губи битката и до каква степен нашето (без)действие е виновно за това.

„Неотдавна чух интересно сравнение от един тукашен журналист. Той каза, че ситуацията в медиите много прилича на тази с климатичните промени: всички сме засегнати и всички страдаме от последствията, но повечето от нас или не са наясно с тях или не мислят, че са засегнати, така че не правят нищо, за да променят ситуацията. В същото време управляващите елити, не само в Сърбия, твърде често намаляват значимостта на проблема или дори обръщат всичко с главата надолу, наричайки, например, истинските новини лъжливи и обратното“, казва Ристич.

Въпреки че на конференцията в Лондон Дачич заяви, че Сърбия отдава значение на свободата на медиите, събеседниците смятат, че неговият подпис на Съвместната декларация за свободата на медиите ще остане само мъртво слово на хартия, а привързаността към свободата на медиите само декларативна.

„Подписът на министъра е само автограф на документ, който ще бъде съхранен заедно с други инициативи, които никога не са получили възможност да донесат резултати. И това ще остане така, докато натискът на международната общност не се увеличи и докато държавата Сърбия започне да отговаря за действията си. Налага се обществеността да бъде подсещана често, че освен че е така нареченият frontrunner на региона в процеса на присъединяване към ЕС, Сърбия е и шампион по нарушаване на свободата на медиите“, казва Васич Николич.

Степента, в която властите в Сърбия са загрижени за свободата на словото се доказва и от факта, че никой от сръбската делегация не е участвал в една от двете панелни дискусии на откриването на Глобалната конференция за свободата на медиите, която е била посветена на все по-лошата ситуация в Западните Балкани.

„Вместо да участва в насъщно необходимия разговор по въпроса защо Сърбия е толкова враждебна към журналистите и как може да се подобри ситуацията, което предполагам е и била целта на посещението му – външният министър Ивица Дачич отиде в Уимбълдън, като че ли е могъл да донесе щастие на Джокович по пътя към победата“, казва Васич Николич.

От друга страна, остава и горещият въпрос за Медийната стратегия, чийто проект в момента се оценява в Брюксел. Изненадващ е фактът, че проектът на стратегията, който е изготвен от работната група и минал през обществен дебат, не е изпратен до Европейската комисия, но е изпратена преработена версия без ключовите разпоредби.

В доклада на ЕК се посочва, че Сърбия трябва да приеме и приложи нова Медийна стратегия по прозрачен и инклузивен начин. Независимо от това, Медийната коалиция, в която е и НУНС, съобщи през май, че за медиите и медийните асоциации са абсолютно неприемливи измененията в проекта на Медийната стратегия, както и начинът, по който са включени в работния документ.

„Докато чакаме отговор от Европейската комисия, остава надеждата, че решенията, които са изхвърлени от оригиналната версия на Работната група, ще бъдат върнати в документа. Дори и да се случи, това не означава много. Една от поуките, които научихме е, че държавата няма да се откаже доброволно от контрола върху медиите“, казва Васич Николич.

Сериозни резултати ще липсват поради неискреността и политиканския подход, казва Ристич, който обяснява, че формата и поставянето на отметка пред задълженията, предвидени в плановете за действие, са единствената истинска цел.

„Състоянието на медийните свободи в Сърбия няма да се промени с нечестен диалог с медийната общност, нежелана инклузивност на релевантните участници, нито с подписването на инициативи на световно равнище, но е необходима политическа воля, за да се извършат фундаментални промени и да се приеме ролята на медиите в развитието и опазването на демокрацията“, счита Ристич.

Като се има предвид низходящата тенденция в положението на медиите през последните години и липсата на политическа воля за промяна на нещата, остават само преструвките, че ситуацията ще се промени и че журналистите и медиите в Сърбия ще бъдат свободни, докато властта ги нарича врагове на държавата, Брюксел в докладите си посочва проблемите, а позицията на Сърбия в световните класации за свободата на медиите продължава да спада драстично.

Източник: europeanwesternbalkans.rs (автор: Емина Муминович)

Фото: Саша Радивоев

Написал/ла
Без коментар

Оставете коментар