Втората световна война

На днешната дата, преди 80 години, започва Втората световна война – най-кървавата, най-жестоката и както всички войни, напълно безсмислена. Отнема над 50 милиона човешки живота, между които е имало много събратя на Никола Тесла, Джон Атанасов, Пьотър Капица…

Присъединявайки се към всички миролюбиви и правдолюбиви хора на този наш единствен свят, редакцията на портал ФАР Ви предлага антивоенното стихотворение от българската поетеса Лиляна Стефанова:

ДВЕ ПО ДВЕ

В памет на следвоенна Москва

Момичетата танцуваха две по две
в стари басмени рокли.
Танцуваха на широка площадка
в парка,
сами –
две по две,
две по две, –
танцуваха докато им се завие свят,
стъпка напред – отново назад,
всяка априлска вечер –
две по две –
и полите, скроени на клош,
кръжаха,
трептяха
до късна нощ,
като тъжни цветя
под хладно небе.

Момчетата спяха
край Харков, Орел, Житомир
дълъг сън, вечен сън.
В белоруската ръжена шир
те сънуваха тънки момичета
в здрачния час,
те танцуваха с крехки момичета
първия валс –
в умъртвени села,
в повалени на смърт градове…

Пъстри рокли кръжаха
на площада в парка
сами
две по две,
две по две.

Само аз се явих
с моя българин
як, чернокос.
И засвятка в ранените погледи
страшен въпрос,
и през валса,
през ритъма
виждах да дебнат очи,
виждах упрек
и завист,
и ревност,
и глад да личи.

Две по две,
две по две.
Тънки токчета. Дунавски валс.
Чувствах тежка вина.
Непомерна вина.
Само аз
върху силна ръка
бях опряла изстинала длан.
Само аз.
А до мен – ту напред, ту назад
чифт обувки – големи и мъжки,
отмеряха такт.

Безвъзвратни години.
И първа невинна вина.
И днес като чуя
само кратката дума: война,
аз не виждам ни смърт, ни пожари,
ни погребани градове –
виждам парк и момичета мили
да танцуват
сами
две по две,
две по две.

Подготвил: Иван Иванов

Фото: pixabay.com