134 години от Съединението на България

Днес, 6 септември се навършват 134 години от съединението на Княжество България и Източна Румелия, която по това време е в пределите на Османската империя. Така българите се противопоставят на Великите сили и решенията от Берлинския конгрес. 6 септември е един от малкото моменти в българската история, когато българинът сам взима в ръце своята съдба и отхвърля чуждия диктат.

До Съединението се стига след народни бунтове в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик, Голямо Конаре /сега гр. Съединение/ и други южнобългарски селища, координирани от Българския таен централен революционен комитет. В резултат на военен преврат, оглавен от майор Данаил Николаев, османският губернатор в Пловдив Гаврил Кръстевич е свален от власт и заменен от администрация, назначена от българския княз Александър I.

This image has an empty alt attribute; its file name is 103-683x1024.jpg

„Съединена България“. На заден план, вдясно, се вижда образът на опечалена девойка, чрез която художникът представя съдбата на македонските българи, които към 1885 г. все още са в пределите на османската държава.

За да вникнем в онези напрегнати дни е най-добре да се обърнем към Симеон Радев* и неговите „Строители на съвременна България“. В своите спомени, той описва и събитията около Съединението.

„На 6-ти септември княз Александър бе в летния си дворец в Сандрово, при Варна, когато получи от Пловдив следната депеша:
„Днес Съединението прогласено по цяла Румелия в името на Ваше височество. Правителството съборено. Живейте! Ваши верни поданици.Временното правителство“

Князът не очакваше тъй скоро революцията, но той немá нито минута за колебание. Той бе млад и обичаше славата, а делото бе народно. Имаше ли надежда то да успее? Във всеки случай то бе единственият останал шанс за него да спаси престола си. В същия час той отговори, че тръгва за Търново, отгдето ще изпрати официален акт за Съединението, и че моли привременното правителство да запази реда и тишината в Румелия, докато той пристигне в Пловдив. „Бог да е с нас!“ — свършваше телеграмата. Едва-що бе изпратен отговорът в Пловдив, по телеграфа се обадиха от София министрите Цанов, Радославов и Кантакузин, събрани в станцията. Те питаха княза:

Известието за революцията се разпространи в страната. Каква линия на поведение ни предоставя Ваше височество? Можем да очакваме да ни питат всяко минута от Пловдив; какво ще бъде нашето поведение и ще можем ли да им помогнем? Г-н Каравелов се намира в Търново, на телеграфния апарат. Чакаме заповеди на телеграфната станция.

За министрите в княжеството революцията бе една голяма изненада. Без съмнение, те знаеха, че в Румелия се води агитация за съединението; някои от тях навярно бяха слушали и за нейния комитет в Пловдив, тъй като Илия Куртев не бе могъл да не се похвали на либералите в София, с които постоянно дружеше, че се готвят големи събития; но никой не предполагаше, че тия събития ще се разразят тъй скоро.

Най-изненадан от всички бе Каравелов*. Наистина, във Варна князът му бе съобщил за мисията на гостите, които тъй безцеремонно го бяха посетили в Шуменския лагер, но Каравелов бе възразил, че една революция в Пловдив би била в тоя момент едно безмерно нещастие за България. Той помоли княза да се не ангажира в нищо и да замине незабавно за Търново, за да помоли г. Стамболова да иде в Румелия, та да убеди деятелите да не правят нищо, защото страната би се изложила на опасност. Пътувайки за Търново в един файтон със Ст. Заимова, тогава шуменски окръжен управител, Каравелов му разправял с много ядосан език, че агитаторите за Съединението били пройдохи и че самото им дело било вагабонтско. Между другите причини, които той давал за неблаговременността на една революция, било бюджетното състояние на България: „Трябва преди всичко да ми оставят време да оправя финансите“ — заключавал той. Но пристигайки в Търново, той узнал, че Съединението е вече прогласено: дюкяните са затворени, камбаните бият: една хилядна тълпа го среща по пътя с виковете: „Да живее Съединението! Да живее Каравелов!“ Каравелов се качва тогава в правителствения дом и държи оттам на многолюдието една импровизирана реч, която свършвала с думите: „Тая година в Тракия, догодина в Македония!“

Наистина, пред стихийния ентусиазъм, който люлееше стария престолен град и който не можеше да не е залюлял и цялата страна, Каравелов разбра мигновено, че всяко противостоение от негова страна би било не само безполезно, но и престъпно. „Негодуванието, което щеше да пламне от Варна до Цариброд и от Дунава до Балкана — пишеше по-късно той, — щеше да събори и княз, и министрите, и тогаз, при анархията в Румелия, щеше да настане анархия и в самата България.“

Честит Празник!

Източници:
Радев, Симеон. „Строители на Съвременна България“, глава IV, „Съединението и Русия“, https://chitanka.info/text/39706/23#textstart
*Симеон Радев е виден български писател, дипломат, историк, революционер и публицист.
* Петко Каравелов е български политик, един от водачите на Либералната партия, а по-късно на Демократическата партия. Той е брат на писателя Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова, съпруга на поета Пейо Яворов. Министър-председател на България в периода 1884-1886 година.

Мария Гоцева, София

Фото: начална – Петър Виденов / Литография от Николай Павлович

Написал/ла

Мария Гоцева е родена през 1976-та година, в гр. София, Р. България. През 2001-ва година завършва Нов Български Университет, специалност „Персонифицирана аудиовизуална журналистика“, но любовта й към писаното слово я отвежда в дебрите на PR-а. Още като студентка работи в рекламните отдели на радио „Класик ФМ“ и радио „Веселина“. Работи като мениджър PR, Маркетинг и Реклама за представителя на моторни масла Valvoline за България в периода 2004-2005. Навлиза в дербите на медийните комуникации като експерт PR и Комуникации в комедийния тв канал GTV и в телевизия Re:TV. Работи като freelancer експерт PR и Комуникации като по този начин се чувства свободна да експериментира с различните направления в корпоративните комуникации – текстописец за модното ревю на бижута VELMAR, медийното отразяване на 2-рия сингъл на рок-група Силует – „Както крещиш“, фондация „Петя Иванова“ – в подкрепа на семействата с репродуктивни проблеми. Създава сайта Гоцеви от Цариброд, с цел представяне и опазване на миналото на една от най-старите царибродски фамилии, чиито корени са от средата на 19-ти век и чиито наследник е. Освен писането по белия лист, друга нейна страст е графичния дизайн. През 2013-та година завършва едногодишно следдипломно обучение по графичен дизайн към програма „Аз мога повече“ на Министерството на труда и социалната политика на Р. България. Участва в създаването на дигитален архив „Стари Цариброд“ в сътрудничество с виртуален музей „Цариброд“ - кауза, която има за цел да осигури безплатен интернет достъп до периодика, документи, книги, фотографии и лични спомени, свързани с историческото минало и с цел да предостави нови възможности за изучаване на битието и житието на царибродчани в различни направления. Мария Гоцева е щастливо омъжена и има дъщеря – тинейджър.

Без коментар

Оставете коментар