Прозрачност: Димитровград е отбелязал спад, Босилеград – напредък

Транспарентност Сърбия публикува резултатите от изследването, което е направено с цел да определи т. нар. Индекс за прозрачност на местното самоуправление, въз основа на който да оцени и класира общините, градовете и градските общини в Сърбия. От възможните 100 точки местните самоуправления в Сърбия са отбелязали резултат от 12 (Смедеревска паланка) до 67, колкото е осъществила най-добре класираната община Пландище. Класирането на общините може да се види в следната таблица.

От включените в изследването 170 града и общини са класирани 145, като Босилеград е на 17-то място с индекс 52, в Пчински окръг е класирана на 2-ро място като община, непосредствено след Враня. Димитровград е на 81-во място с индекс 38 като най-ниско класираната община в Пиротски окръг. В сравнение с резултатите от 2015 година, когато Транспарентност Сърбия проведе подобно проучване, Димитровград регистрира спад с 38 места (43-то място през 2015 г.), а Босилеград – напредък с 51 места (68-мо място през 2015 г.).

За задоволителен Индекс на прозрачност се счита резултатът от 60 или повече точки, но само 8 местни самоуправления в Сърбия са надхвърлили граничната стойност на този индекс. Индексът е сумата от положителни точки, получени от показатели, които включват анализ на уебсайтове, документи, отговори на искания за свободен достъп до информация и непосредствено запознаване с функционирането на администрацията или сервизните центрове, както и данни, получени от други органи.

Класирането е направено чрез прилагане на 95 показателя, класифицирани в 8 категории: „Скупщина/Общински съвет и изпълнителен съвет“, „Бюджет“, „Община и граждани“, „Свободен достъп до информация“, „Обществени поръчки“, „Информатор за работата“, „Публични предприятия и институции“ и „Обществени разисквания“, а 14 индикатора попадат в категорията „други“, тоест не са специално групирани.

Според споменатото изследване, местното самоуправление в Босилеград показва най-малка прозрачност в отношението на местната власт и администрация към гражданите, липса на редовно публикуване и актуализиране на информаторите, но също и в (не)възможността за свободен достъп до информация от обществено значение и функционирането на местните публични предприятия и институции.

Причината за намаляването на индекса на прозрачност на Община Димитровград е бюджетната област и липсата на редовно публикуване на информатори, поради което местната власт не е получила нито една точка от възможните 15 (бюджет) и 4 (информатор) точки. Недостатъчната финансова прозрачност на Община Димитровград, оценена с 0 точки, заедно с още 10 такива общини в Сърбия, се отразява във факта, че към момента на изследването на официалния уебсайт на общината не е публикуван бюджетът за 2019 година, нито съпътстващо обяснение на бюджета, доклад за изпълнение на бюджета, бюджестно ръководство за гражданите и т.н. Освен това Димитровград не е анкетирал гражданите относно изготвянето на бюджета и в същото време не ги е информирал за финансовите планове и отчети на косвените бюджетни потребители. Димитровград е по-слабо оценен и когато става въпрос за степента на прозрачност на скупщината и съвета, както и за отношението между местните власти и гражданите.

Бюджетът и подкрепящите го документи, заедно със Статута на общината и стратегическите планове, представляват най-важните правни актове на всяка община, но този и други важни документи все още липсват на уебсайта www.dimitrovgrad.rs, с изключение на бюджета за 2015 година.

В примера на Димитровград се забелязва несъответствие с указанията на Комисаря за изготвяне и публикуване на информация за работата на държавния орган, тъй като няма информатор за нея.

Опитът на портала ФАР с Община Димитровград във връзка с прилагането на Закона за свободен достъп до информация може да се илюстрира по следния начин: От трите искания, отправени през 2019 година, само на едно (първото) искане е отговорено изцяло, във връзка с второто искане е получена непълна и неточна информация, а когато става дума за третото искане, на 26 август т.г. изтече законният срок от 45 дни, в който Община Димитровград е била длъжна да предостави исканата информация.

Докладът за нивото на прозрачност на общините в Сърбия определи непрозрачното финансиране на отделни граждански сдружения като проблем: „Докато всички единици на местното самоуправление отделят част от своите бюджети за неправителствените организации, изпълняващи проекти от обществен интерес, малко от тях публикуват отчети за тяхното изпълнение.“

Общините се упрекват, че не публикуват списъците на съветниците, дневния ред на предстоящите заседания на скупщината, резултатите от гласуването, предложените изменения и проектодокументи, които ще бъдат обсъждани на предстоящи заседания на местния парламент, решенията на градските/общинските съвети и т.н. … Много общини не публикуват и одитните доклади.

Транспарентност Сърбия предлага да се подобри структурата и поддържането на уебсайтовете на местните администрации, тъй като не се публикуват достатъчни данни и не се актуализира тяхното съдържание.

В заключението на доклада се посочва, че средният индекс на прозрачност за градовете и общините в Сърбия е останал непроменен от 2015 г. до 2019 г. (40 точки от възможните 100) и че постигнатото ниво на прозрачност в никакъв случай не е гаранция за устойчиви добри практики. Фактът, че едва всяка 18-а община в Сърбия надвишава индекса от 60 точки показва, че „са необходими значителни и непрекъснати усилия за подобряване и поддържане на прозрачността, дори сред най-добрите общини“, е препоръката на този анализ.

Сергей Иванов

Фото: Стефан Павич

Написал/ла

Сергей Иванов е роден през 1975 година в Димитровград (Цариброд). Завършва Факултет по ветеринарна медицина и професионални курсове по опазване на околната среда, биологично производство и исползване на партиципативни методи в развитие на селските райони. Учредител е на природонаучно дружество „Натура Балканика”, както и на сдружението за развитие на биологично производство „Биобалкан”. От 2002 година активно участва в провеждане на много проекти в сферата на развитие на селските райони и особено в областта на опазването на местните породи домашни животни. Като студент е сътрудник на „Независне новине“ от Баня Лука. Автор е на няколко научни статии за опазване на генетични ресурси и документални филми за местните породи домашни животни. Със супругата си и двете деца отглежда магарета и овце във ферма край Цариброд. От 2018 година работи като журналист-сътрудник на портал ФАР.

Без коментар

Оставете коментар