a

Незаконна сеч на борови дървета, защото препречвали гледката към светещия мост?

През първата половина на септември в Димитровград са изсечени незаконно над 70 стари борови дървета, намиращи се в местността под западния и източния край на един мост на Коридор X, т.е. точно под входа на автомагистралата в тунела „Прогон“. Това се е случило по същото време, когато е инсталирано декоративно осветление на този мост.

От средата на септември мостът над Димитровград свети последователно в бяло, червено, синьо и лилаво. Интернет порталът ФАР получи първия сигнал за сечта на боровете от граждани, които са били притеснени от това. Падналите дървета продължават да лежат в местността от входа на тунела и западния край на моста до чешмата непосредствено до градската болница и старата част на града, известна като Йовшина махала.

This image has an empty alt attribute; its file name is 21-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 22-1024x683.jpg

Използвайки правото на свободен достъп до информация от обществено значение, ФАР получи на 30 септември отговор от републиканския горско-ловен инспектор Игор Иванович, който в допълнение към оценката на изсечената дървесна маса посочва следното:

„Тъй като незаконната сеч на дърветата е извършена от неизвестен извършител, Горската инспекция изпрати уведомление до Полицейската станция в Димитровград за предприемане на мерки от тяхната юрисдикция.“

This image has an empty alt attribute; its file name is 23-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 24-1024x683.jpg

Как го правят в Европа

Всеки, който е пътувал из Западна Европа десетилетия наред е могъл да види, че край участъците от автомагистрали, минаващи в близост до населени места, целенасочено са издигнати шумозащитни бариери под формата на екрани и са засадени храсти и дървета, които в допълнение към защитата от шум изпълняват естетическа роля, т.е. осигуряват визуален ефект. Достатъчно високата, широка и гъста растителност намалява шума от трафика като се смята, че растителност с широчина 30 метра може да намали нивата на шума с до 5 децибела. В случая на изсечените дървета в близост до автомагистралата в Димитровград това не е напълно възможно, тъй като дърветата бяха по-ниски от нивото на автомагистралата, но освен за намаляване на шумовото замърсяване, дърветата се засаждат и за задържане на частици от сажди и прах, както и за осигуряване на психологически и естетически ефект.

А как го правят в Сърбия

Отскоро и в Сърбия се практикува поставяне на шумозащитни прегради, но в случая е очевидно, че този, който е взел решението за сечта на боровете край автомагистралата в Димитровград, не е мислил достатъчно за това.

Все пак, едно от преобладаващите впечатления относно новите участъци на Коридор X са мостовете. Светещите мостове и надлези в Сърбия са все по-честа гледка по този коридор. Със сигурност най-известно е осветлението на моста при Владичин хан, което беше помпозно пуснато при откриването на южния клон на Коридор X.

Общественото мнение относно тенденцията на „светещите“ мостове и надлези е разделено. Една част от обществеността вярва, че така украсените строителни обекти облагородяват пространството и освежават нощната картина на районите, в които са построени. Смята се също, че допринасят за увеличаване на туристическата атракция.

This image has an empty alt attribute; its file name is 25-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 26-1024x683.jpg

Друга част от обществеността обаче възприема това като безвкусна пропаганда на властта, която по този начин изтъква реализираните по нейно време строителни проекти. Не са малък брой онези, които възприемат ярките променящи се цветове и натрапчивата изкуствена светлина като светлинно замърсяване на пространството. Възниква въпросът как визуално доминиращият понастоящем светещ мост ще повлияе върху преживяването от планираното осветяване на „Паметника“, който е издигнат на хълма Нешково над съществуващия мост и тунел.

Незаконна сеч и светящ мост – малък или голям грях?

Може би тук става дума за сравняване на различни вкусове по отношение на преживяването от една гледка и пейзаж с гора или с голия бетон на един строителен обект, но в сегашното време, когато екологичната криза на човечеството се изостря, е необходимо да се грижим за всяко дърво и за всяка част от гората. Факт е, че 76-те изсечени борови дървета са капка в морето в сравнение със сечта, която се извършва ежедневно както на местно, така и на глобално ниво. Тук обаче става дума за незаконна сеч, извършена буквално пред очите на гражданите. Дори да оставим настрана естетическите и някои функционални причини, свързани със звукоизолацията и защитата от замърсяване, остава въпросът за въздействието на сечта върху ерозивните процеси, тъй като това е изключително стръмен терен, а първите къщи в Йовшина махала са само на няколко метра от изсечените борове.

This image has an empty alt attribute; its file name is 27-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 28-1024x683.jpg

По чия заповед е извършена тази сеч и дали боровите дървета са пострадали, защото всъщност са препречвали гледката към светещия мост и светлинното шоу, което изпълва нощните часове – това може би ще бъде разкрито от компетентите органи, разбира се, ако реагират на сигнала на горския инспектор.

Междувременно ФАР, използвайки правото на свободен достъп до информация от обществено значение, на 24 септември тази година поиска от публичното предприятие „Коридори на Сърбия“ информация за изпълнителя, стойността и източника на финансиране на инсталираното декоративно осветление на моста край Димитровград. Очакваме отговори.

С. Иванов

Фото: Стефан Павич / Микица Костов

Написал/ла

Сергей Иванов е роден през 1975 година в Димитровград (Цариброд). Завършва Факултет по ветеринарна медицина и професионални курсове по опазване на околната среда, биологично производство и исползване на партиципативни методи в развитие на селските райони. Учредител е на природонаучно дружество „Натура Балканика”, както и на сдружението за развитие на биологично производство „Биобалкан”. От 2002 година активно участва в провеждане на много проекти в сферата на развитие на селските райони и особено в областта на опазването на местните породи домашни животни. Като студент е сътрудник на „Независне новине“ от Баня Лука. Автор е на няколко научни статии за опазване на генетични ресурси и документални филми за местните породи домашни животни. Със супругата си и двете деца отглежда магарета и овце във ферма край Цариброд. От 2018 година работи като журналист-сътрудник на портал ФАР.

Без коментар

Оставете коментар