Живота между Белград и отлгеждането на шипки в Стара планина

Село Горни Криводол през зимния период остава с 4-ма жители, но има и семейства, чиито къщите и имоти в селото използват като втори дом и като възможност за допълнителна печалба и поминък.

Едно от тях е и семейството на Бранислав Стошич, което дели живота си между забързания ритъм на Белград и спокойствието на Стара планина. Преди няколко години, те закупуват и ремонтират не една, а две къщи, тъй като имат намерение да се занимават със селски туризъм. Към настоящия момент те отглеждат култивирани сортове шипки, въпреки че по околните старопланински склонове той е най-често срещаният див храст.

This image has an empty alt attribute; its file name is 351-1024x683.jpg

Бранислав Стошич

This image has an empty alt attribute; its file name is 352-1024x683.jpg

Къщата на семейство Стошич

Причината да ги посетим е да разберем техния опит, тъй като за сега са единствени с тази дейност в Царибродско.

„На 3 места около селото, на площ от около 3,6 декара засадихме 700 растения през последните 4 години, от които оцеляха 650 бройки. Стойността на едно малко растение, когато ги купихме беше 35 динара. По правило, засаждат се два сорта шипки, за да има условия растенията да се оплождат. Това са сортовете „Полимерияна” и „Лакса”. Всеки сорт се сади групирано, в отделен ред и по този начин се сменяват. Разстоянието между два реда е 3 метра, а между две растения в един ред би трабвало да е 2 метра, но ние ги засадихме по-плътно, което не е добре. Когато храстите станат по-високи и по-широки след три години, това ще затрудни кореновото хранене на растенията и ще намали реколтата”, сподели Стошич, показвайки ни малките тригодишни растения на слънчевата каменлива площ, намираща се на запад от старопланинското село.

Стошич каза още, че очакваната реколта след четвъртата година от засаждането е от 3 до 5 килограма на един храст, но при тези обстоятелства каквито са на тяхната площ в Горни Криводол, той очаква от 1 до 2 килограма на един храст шипки, понеже за една част от площите има условия за поливна система.

Той представя калкулацията на себестойността на продукцията по следния начин: „10 декара площ имат около 1200 растения. С минимална реколта от 1 килограм на растение се получава около 1200 килограма шипки. Изкупуването на суров плод е от 65 до 70 динара за килограм, средна цена. Бруто печалба за 10 декара площ при реколта от един килограм на растение е 84 000 динара, но с увеличение на продукцията печалбата също расте. Цената на сухия плод е почти двойно по-висока – около 150 динара. Сухият плод по-леко се продава, отколкото суровия”.

„Опитахме се и в производството на жълт смил, което за нас беше изключително интересно, особено в периода на разцъфтяването, когато мириса на етеричните масла от растенията се усещта далеч от нивата. Но направихме една грешка и загубихме растенията. Важно е да се добави, че основният проблем с продукцията на жълт смил е продажбата, много е трудно един малък производител като ние да намери пазар за това растение”, добави Стошич.

This image has an empty alt attribute; its file name is 353-1024x683.jpg

Шипката е студоустойчиво растение, взискателно към светлината и не понася засенчване. Храстът е също така сухоустойчив и може да се отглежда и без допълнителна вода, но при поливане, особено през периодите на по-дълго засушаване, значително се повишават добивите. Шипките могат да се развиват успешно на по-слаби, пустеещи места, обикновено непригодни за други култури и ерозирани наклонени терени, точно каквито са площите на семейството Стошич, както и другите в горната част на селото.

This image has an empty alt attribute; its file name is 354-1024x683.jpg

Единствено нещо, което от време на време Бранислав прилага като агротехническа мярка е обработка на почвата с цел да се запази чиста от плевели. Сподели че ще опита за една част от растенията да направи поливна система.

Като особено важно, нашият домакин изътква и откриването на преработвателен цех за плодове и зеленчуци в село Смиловци, собственост на Тодор Антов от Цариброд, с който очаква да има сътрудничество в бъдещето, когато се увеличи продукцията на шипките.

С. Иванов

Фото: Сергей Иванов

Това медийно съдържание е част от проекта „Животът на село – от село и за селото“, който се съфинансира от Община Цариброд, като част от конкурса за съфинансиране на проекти за производство на медийно съдържание от областта на обществено информиране на езици в служебна употреба на тетиротията на общината през 2019 година

Становищата, изразени в подкрепения медиен проект, не отразяват непременно позицията на органа, който е отпуснал средствата.

Написал/ла

Сергей Иванов е роден през 1975 година в Димитровград (Цариброд). Завършва Факултет по ветеринарна медицина и професионални курсове по опазване на околната среда, биологично производство и исползване на партиципативни методи в развитие на селските райони. Учредител е на природонаучно дружество „Натура Балканика”, както и на сдружението за развитие на биологично производство „Биобалкан”. От 2002 година активно участва в провеждане на много проекти в сферата на развитие на селските райони и особено в областта на опазването на местните породи домашни животни. Като студент е сътрудник на „Независне новине“ от Баня Лука. Автор е на няколко научни статии за опазване на генетични ресурси и документални филми за местните породи домашни животни. Със супругата си и двете деца отглежда магарета и овце във ферма край Цариброд. От 2018 година работи като журналист-сътрудник на портал ФАР.

Без коментар

Оставете коментар