a

„Емблема“ и ФАР подеха инициатива „Паметника“ да бъде обявен за паметник на културата

Сдружението „Емблема“ и Интернет порталът ФАР изпратиха писмо до Института за защита на паметниците на културата в Ниш, с което подеха инициатива „Паметника“ да бъде официално защитен от държавата като военен мемориал.

„Паметника“ е вестителят на Цариброд, неговият иконографски символ и благодарение на умността на един човек и разума на някогашните царибродчани – неговата материализирана същност. Защото, откъдето и да се пристигне в Цариброд, първо се вижда „Паметника“. Каменната грамада с очертанията си на четириъгълна пирамида върху квадратна основа отдалеч оповестява града в подножието на хълма, а с изгледа си почти хералдично го символизира.

This image has an empty alt attribute; its file name is 484-1024x683.jpg

Полковник Иван Пачев

Благодарение на идеята на полк. Иван Пачев, тогавашен комендант на военния гарнизон в града, Цариброд е станал един от малкото градове, които са осъзнали, че в смъртта хората са еднакви, губят националната си и всяка друга принадлежност, и са само покойници, които трябва да бъдат почитани.

Издигайки паметната костница, която заличава националните различия и подчертава безсмислието на войната и трагедията на смъртта, Цариброд се е превърнал в истински град, където достойнствата на жителите се измерват не с това кои са, а с това какви са точно както в античния идеал.

Ние от сдружение „Емблема и портал ФАР вярваме, че това все още е така и затова се обърнахме към Института за защита на паметниците на културата в Ниш с инициативата Паметника“ да получи статут на паметник с предварителна защита, т.е. да бъде обявен за паметник на културата.

В писмото до Института пише:

Паметникът-костница Паметника е издигнат на 2 август 1911 година на хълма Нешково, където е водена една от последните битки по време на Сръбско-българската война от 1885 година. Издигнат е на място, което се вижда от целия град и от което може да се види почти целият град. Инициативата за неговото изграждане е подета от полковник Пачев, командир на 25-ти пехотен Драгомански полк, постоянно стациониран в тогавашния Цариброд.

В изграждането му са участвали голям брой войници и царибродчани, а в новопостроената паметна костница са съхранени останките на повече от 100 паднали в боя български и сръбски войници, които дотогава са били погребани в неподдържани гробове на хълма Нешково, посочва “Емблема”.

Разкопани са всички братски войнишки гробове наоколо, извадени костите, премити и положени в четири големи сандъка”, пише на първата страница седмичния царибродски вестник „Нишава” от 6 август 1911 година, по повод състоялото се тържество по освещаване на паметника край Цариброд, се посочва още в инициативата.

Паметникът” е бил в окаяно състояние дълго време. Възстановен е през 2006 година и тържествено открит от тогавашните президенти на Сърбия и България. Въпреки всичко, паметникът-костница „Паметникa“ е считан за символ на Цариброд / Димитровград през цялото време на съществуването си, а това е и сега“, пише в края на писмото до Института за защита на паметниците на културата в Ниш.

С. Алексич

Фото: Стефан Павич / Личен архив на Мария Гоцева, staricaribrod.org

Написал/ла

Въпреки това, че е роден в Пирот през 1955 година, за свое родно място счита Димитровград (Цариброд), където прекарва детството си и завършва основно училище и гимназия. Дипломира се във Философския факултет в Белград. В журналистиката е от 1982 година: най-напред в Радио Белград 202, след това в Радио Бор, накратко в Студио Б, а от август 1984 г. започва работа в Београдска хроника – по-късно Београдски ТВ програм. През лятото 1987 г. минава в Радио Югославия, за да се завърне в Телевизия Белград в декември 1995 година. В момента е журналист в сайта на РТС. Освен в радиото и телевизията, сътрудничи и с вестници, седмичници и периодични издания: „Данас”, „Време”, „Република” – на сръбски език и „Балканите”, „Братство” и „Мост” на български език. Работи и във филми, и един е от инициаторите и ментори на работилницата за антропологическият документален филм „Паметник”, която се проведе на Стара планина през 2008 г. и 2009 г. и в Канижа през 2010 година. Редактира книгата „Бескомпромисният Дудов” през 2003 година, издателство на Дома на културата „Студентски град”, която говори за жизнения път и поетиката на филма на Златан Дудов, великанът на филмовото изкуство.

Без коментар

Оставете коментар