a

Гората в село Паля крие един от най-старите манастири в Сърбия

Търсейки интересни места и обикаляйки църквите, като бисери на духовността на българите, живеещи в Сърбия избрахме да посетим един от най-старите манастири в Сърбия, а може би и на Балканите – „Въведение Богородично” в село Паля.

Като се тръгне по магистралния път от Власина през село Клисура и на 2 километра пред гранично-пропусквателният пункт „Стразимировци“ се отделя вдясно към село Паля непосредствено край сръбско-българската граница.

This image has an empty alt attribute; its file name is 140-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 141-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 142-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 143-1024x683.jpg

Манастирът „Въведение Богородично” е повдигнат от лявата страна на река Меденица, под местността Градище, в дъното на Калугерската долина. Изследователи от България твърдят, че манастира в Паля датира още от III-IV век, но като официална година на строеж все пак е приета 818г., защото на външната стена било сложено дървено табло, на което на старобългарски език била изписана годината 818.

This image has an empty alt attribute; its file name is 144-1024x683.jpg

Манастирът, първоначално се състоял от малка църква, сграда за живеене на монасите с по-голяма столова и конюшня отвъд манастира. Храмът е зидан с кроени камъни и малтер от жива вар. Входната врата е била направена от ръчно дялано дърво и ръчно правени пирони, а покривът от каменни плочи.

This image has an empty alt attribute; its file name is 145-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 146-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 147-1024x683.jpg

Дължината на храма е 8 м., широчината 5,3 метра, а височина 3,5 м. Малко на север с четири метрова височина е издигната камбанарията, която според преданията била направена в Русия. В продължение, тъкмо по брега, под селския път била направена стреха, под която били подредени и дървени маси и пейки. Там са се провеждали всички важни тържества, свързани с живота на хората в тези краища. Сред най-важните събития били кръщенетата, венчавките както и съборите, и селските служби по време на празниците Свети Еремия, Свети Илия и Света Богородица. Тогава многочисленото население се обличали в тържествено облекло и се събирали в портата на манастира.

This image has an empty alt attribute; its file name is 148-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 149-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 150-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 151-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 152-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 153-1024x683.jpg

Светата обител е много приятно и тихо място. Когато прекрачихме в двора на манастирския комплекс, чухме лая на две добре гледани кучета. Посрешна ни единственият монах, който вече се е заредил с дърва и необходими продукти за живот, защото зимата в тези краища продължава дълги месеци.

Монахът ни разказа за посещенията на Свети Сава в този манастир. Веднъж, когато Свети Сава заминавал за Света гора, а другия път нощувал в манастира в Паля, когато пътувал за Йерусалим. Това било последното му посещение в светинята преди упокояването му във Велико Търново. За посещенията на Свети Сава по клисурско-трънския край, свидетелстват устните предания на гражданите за местностите получили имената си по светеца – Савин пут, Савина махала.

This image has an empty alt attribute; its file name is 154-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 155-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 156-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 157-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 158-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 159-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 160-1024x683.jpg

Вътре в църквата могат да се видат фрески, сред известните е тази на пресвета Богородица, която държи два Господа. Старите византийски фрески последователно биват пресликани. Ходочастникът Милан от село Кострешевци, живеещ в Щвеция, е дарил чудотворна икона на пресвета Богородица донесена от Йерусалим. Друг ходочастник също от Йерусалим е донесъл и дарил кръст. В църквата стои и икона на свети Сава, купена също в Йерусалим.

This image has an empty alt attribute; its file name is 161-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 162-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 163-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 164-1024x683.jpg

От дясната страна на река Меденица има два лечебни извори. Единият е посветен на Пресвета Богородица, чиято течаща вода лекува очни заболявания, а другият намиращ се на около 30 метъра над първия е извор посветен на Света Петка, а водата лекува безплодие. Монахът казва, че познава семейства, които след молитви в църквата и ползване на водата са се сдобили с деца.

This image has an empty alt attribute; its file name is 165-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 166-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 167-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 168-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 169-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 170-1024x683.jpg

Интересно е, че зад манастира се намира единственото мъжко гробище в Краището. Защо са погребвани мъжете отделно от жените, това никой не е записал. Знае се само, че на това място са погребвани мъже, а жените някъде на чуклето над селото.

През живописното местенце тече река Меденица. Легендата казва, че някога монасите в този манастир гледали много кошници. При турски набези и палежи запалили и кошерите, от които медът се стичал в реката и по това получила името Меденица. В манастира „Въведение на Пресвета Богородица” в Паля не е имало монаси цели 100 години. В църквата са служили свещеници от Сурдулица, до 80-те години на миналия век. Известно време мястото е било почти запустяло. Възобновяването на манастира започва през 2016 година, когато се построява новия конак за монаси и посетители както и реставрация на църквата.

This image has an empty alt attribute; its file name is 171-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 172-1024x683.jpg

Паля е село в община Сурдулица, Пчински окръг, Сърбия. Намира се близо до границата с България. Разположено е в дълбока планинска долина на планината Кървав камик. На север граничи със землището на село Кострошевци, а на юг със землището на село Къшле в България.

Населението на селото е предимно от българи (според преброяването от 2002 г.). През 2011 г. има население от 5 жители. Понастоящем в Паля живеят само двама жители, брачна двойка завърнали се от Сурдулица. До селото в живописната местност е разположен стар източно-православен манастир и много стара църква от ІХ-Х век – „Въведение Богородично“, за което ви говорехме.

Б. Иванов

Фото: Владимир Кройф Захариев

Това медийно съдържание е част от проекта „Българското малцинство и четирите перли на духовността му“, който се съфинансира от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия, като част от конкурса за съфинансиране на проекти за производство на медийно съдържание на езиците на националните малцинства през 2019 година.

Становищата, изразени в подкрепения медиен проект, не отразяват непременно позицията на органа, който е отпуснал средствата.

Написал/ла

Божидар Иванов е роден през 1970 година. Макар че икономист по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1998 год. в Центъра за култура „Босилеград” - Радио-телевизия Босилеград, където като журналист и водещ вече 18 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Иванов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-водещ от 1998 до 2016 година, зад когото са наредени часове емисии, интервюта, репортажи... Сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с Радио телевизия Фокус, Телевизия 017 и Българското национално радио. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия, лауреат на значими журналистически признания, участник във всички семинари на BBC и активен участник в опазването на информирането на майчин български език чрез Комисията по информиране при Националния съвет на българското малцинство в Сърбия в първите два състава.

Без коментар

Оставете коментар