a

Збирајте се Цариброџање иде ни „Зарезоја“

И овуја годину, ко и тријесе предишњете у Белград па че има „Зарезоја“.

Цариброџање, њини пријатеље и онија који обичају Цариброд, че се зберу на 14. фебруар у Дом Војске у седам увечер. Па до ка се може. Или че попуште свирџијете, или па госјањето. Само веселба, пијење и једење.

Местото је приодно и у центар је, и сигурно че има много народ, а и музиката је царибродска. Че свири „Царибродсћи оркестар“, че има и фолклор и „гости изненађења“. Нешто че помогне и општина Цариброд, та да буде све по „табијет“.

Иначе, ко и последње две, три године туја веселбу организује „Паматник“, царибродско удружење у Белград, а главан организатор, или кмет, је Алаксандар Ђуров-Ђура, кој че предаде иконуту и организацију за догодину на некога новога кмета.

Момент је па да се каже, да је теквуја Царибродску вечер у Белград и датото Свети Труфун-Зарезоја, замислил и избрал Георги Иванов-Гоша Ћирков, шивач из Велину малу и од Канарево брдо, које је окал Бабача. Он и доживеја да се това зб`дне, ама се после њега Заерозојата ћину, па ђу зановише Гордана и Драган Максимовић, који су и подарили иконуту на Светога Трифуна да мињује од домаћина, до домаћина, или од кмета до кмета. Меџу тија је бил и Васил Манов-Цика, кој не даде да загасне жарта за царибродско дружење. И свите ђи са нема, а је ред да знамо ко је било и који су били.

На крај и това. Овуја годину и резервације и информације, па ч`к може да се избере и куде и с кога че седиш, може и преко вајбери, фејсбуци и друђе „нове технологије“, ама за по стари кока си је боље по телефон, та да си се по старинсћи распитају.

Еве ђи и бројевете: 064 27 19 622 и 060 077 71 72. Колко се је ФАР научил места још има.

Слободан Алексић, Белград

Фото: ФАР

Написал/ла

Въпреки това, че е роден в Пирот през 1955 година, за свое родно място счита Димитровград (Цариброд), където прекарва детството си и завършва основно училище и гимназия. Дипломира се във Философския факултет в Белград. В журналистиката е от 1982 година: най-напред в Радио Белград 202, след това в Радио Бор, накратко в Студио Б, а от август 1984 г. започва работа в Београдска хроника – по-късно Београдски ТВ програм. През лятото 1987 г. минава в Радио Югославия, за да се завърне в Телевизия Белград в декември 1995 година. В момента е журналист в сайта на РТС. Освен в радиото и телевизията, сътрудничи и с вестници, седмичници и периодични издания: „Данас”, „Време”, „Република” – на сръбски език и „Балканите”, „Братство” и „Мост” на български език. Работи и във филми, и един е от инициаторите и ментори на работилницата за антропологическият документален филм „Паметник”, която се проведе на Стара планина през 2008 г. и 2009 г. и в Канижа през 2010 година. Редактира книгата „Бескомпромисният Дудов” през 2003 година, издателство на Дома на културата „Студентски град”, която говори за жизнения път и поетиката на филма на Златан Дудов, великанът на филмовото изкуство.

Без коментар

Оставете коментар