a

Малцинственото информиране в Сърбия е в тежко положение: Свободните медии едва оцеляват

Повечето медии, които излъчват програмата си на езиците на националните малцинства, до голяма степен са под влияние на водещите малцинствени партии в техните общности. Мейнстрийм медиите са под влияние или контрол на политическия елит, критичните гласове са прогонени, а умерени и аргументирани дебати не съществуват. Малкото останали свободни медии оцеляват трудно, като най-големите им предизвикателства са човешките и финансовите ресурси. Тези медии често са изложени на пренебрегване от местни политически функционери и представители на публични предприятия, които нерядко не отговарят на въпросите на журналистите им, които са от обществен интерес. Трудно е да се живее в един “малцинствен пазар“, който намалява всеки ден, защото гражданите напускат страната.

Председателят на Независимата асоциация на журналистите на Войводина (НДНВ) Норберт Синкович заяви, че малцинственото информиране в Сърбия е в много тежко положение, докато значителен брой малцинствени медии са закрити в резултат на неуспешната приватизация, а тези, които са оцелели до голяма степен попадат в ръцете на националните съвети на националните малцинства.

„Това обикновено означава, че те са повлияни от водещите малцинствени партии в своите общности. За съжаление, не съм сигурен доколко националните съвети са готови да предоставят автономия на редакциите им и да зачитат свободата им. Тези медии, които се опитват да оцелеят в това тясно медийно пространство, заслужават цялата подкрепа както на Независимата асоциация на журналистите на Войводина (НДНВ), така и на гражданите “, каза Синкович.

Според Синкович, свободните медии, дали излъчвали програмата си на сръбски или на някой малцинствен език, имат същите проблеми, с това че в малцинствените медии всички тези проблеми са по-изразени.

„Това се дължи на факта, че рядко някой се интересува по въпроса за малцинственото информиране. Темата е маргинализирана, често и жертва за придобиване на политически точки. Липсата на качествени кадри, малка общност, която не може да финансира оцеляването на свободните медии или гражданските медии, само допълнително усложняват позицията на тези журналисти “, продължава Синкович.

Редакторът на унгарския портал hu.autonomija.info, основан от НДНВ, който съществува от 2015 г., Каба Пресбургер заяви, че днес в унгарската национална общност почти няма плурализъм.

„Мейнстрийм медиите са повлияни или контролирани от политическия елит, критичните гласове са прогонени, а умерени и аргументирани дебати не съществуват. Малкото останали свободни медии оцеляват трудно, като най-големите им предизвикателства са човешките и финансовите ресурси. Липсата на качествени кадри (журналисти, редактори, оператори и т.н.) е един от основните проблеми не само на свободните медии, но и на другите, но пропагандните машини и партийните вестници може би не считат това за проблем, а като възможност, но това обаче е друга тема“, казва Пресбургер.

Главният редактор на седмичника „Családi Kör“ (Семеен кръг), основан през 1990 г., Янош Токе изтъкна, че това е семеен вестник, който предлага интересни неща за всички членове на едно семейство – от най-младите до най-старите, и съдържа възможно най-много текстове за хората от Войводина.

Токе припомни, че през юли 2017 г. вестникът е поет от Фондацията „Свобода на печата“, основана от портала „Szabad Magyar Szó“. Концепцията остана същата, като единствено персоналът се „подмлади“, добави той.

По думите му, „Csaladi Kor“ не търпи натиск, въпреки че някои политици от Съюза на унгарците от Войводина отказват да дадат изявление или интервю на журналисти от медията.

„Нашите шефове са читателите, а не политически организации или Националният съвет на унгарското национално малцинство. По принцип е трудно да се живее в един малцинствен пазар, който намалява с всеки изминал ден, защото много граждани бягат от страната“, казва Токе.

Той добави, че и други медии имат проблем с качествени кадри и че им липсват журналисти.

„Някои може би да не се нуждаят вече от професионални журналисти, достатъчни са им онези, които само ще държът микрофоните или диктафоните, но при нас това не е случай. Имаме кореспонденти, но трябват ни журналисти “, подчертва Токе.

This image has an empty alt attribute; its file name is 352-1024x683.jpg

Излизане от затворената малцинствена кутия

Основателят и главен редактор на сръбско-словашкия портал „Storyteller“ от Маглич, който е създаден в края на 2017 г., Владимира Дорчова Валтнер споделя, че няколко причини са повлияли на решението й да спре да работи като редактор в малцинствени медии в Покрайниата: от външен и вътрешен натиск.

„От политически натиск от страна на тогавашната опозиция в Националния съвет на Словакия, до вътре в редакцията, който включваше понякога неразбиране на моята визия за съвременен онлайн вестник за малцинството както и интимни причини, като например постоянната ми нужда от журналистически предизвикателства при обработката и форматирането на журналистически истории и желание да излезем от затворената малцинствена кутия“, казва Дорчова Валтнер.

Както каза тя, редакцията не търпи конкретен натиск, но се случва управляващите политически (и малцинствени) структури да не одобряват техните медийни проекти и че местните власти не отговарят на въпросите им.

„Това, с което се сблъскваме през последните месеци е игнориране на нашата медия от местни политически функционери и ръководещите лица в местни обществени предприятия, имайки предвид не отговарят на задаваните въпроси, които са от обществен интерес, въпроси зададени от нашия портал“, сподели Дорчова Валтнер.

Подобно на други медии, най-голямото предизвикателство на този портал са човешките ресурси, тъй като в редакцията има журналисти и фоторепортери, които са ангажирани само чрез проекти.

“Нямаме наети журналисти и това е следствие от финансови предизвикателства, тъй като проектното съфинансиране е добро само за тези конкретни проекти, но не и за финансовата стабилност и устойчивост, тоест за набиране на журналисти”, счита Дорчова Валтнер.

Дорчова Валтнер заяви, че порталът „Storyteller“ е създаден преди три години като блог, по-време когато тя още работеше като главен редактор в списание „Hlas Ljudu“, но още тогава тя обяви раздялата със списанието и започна да изгражда общността си в блога, когато в началото тя реши да направи три неща: да се опита в предприемаческата журналистика, да направи портала двуезичен и да създаде репортажи в различни формати, които да вдъхновяват на промяна, с акцент върху дигитален разказ (digital storytelling). Публикуват се аналитични текстове, кратки репортажи и новини. Също така се следват световните журналистически тенденции: от дигитален разказ, с всички сегменти, които следват този тип журналистика, до подкасти и офлайн събития.

This image has an empty alt attribute; its file name is 353-1024x683.jpg

Журналистите да поемат отговорност за собствената си кариера

Синкович вярва, че сътрудничеството между малцинствените медии е повече от необходимо и НДНВ чрез своите програми предлага не само свързване на журналисти, но и възможността за съвместно сътрудничество.

„Нашият портал Autonomija.info, на унгарски език, е една от тези възможности. Смятам, че сътрудничеството е ключът към оцеляването, но в същото време е важно и журналистите да поемат отговорност за собствените си кариери и ако вече нямат свобода в своите редакции, нека да създадат собствена медия, като медий на гражданското общество. НДНВ винаги е тук, за да им помогне “, каза Синкович.

Той добави, че тази година НДНВ ще се съсредоточи върху местни журналисти и журналистки, ще види какви са нуждите им, как да ги насърчи и да им покаже, че не са сами и да им предложи решения.

„Точно тези дни селекцията на 20 млади обучаващи се приключва. Те ще работят с по-възрастни колеги и ще придобият нови умения в НДНВ платформите и партньорските медии. Нашето желание е да им осигурим място в тези редакции. Фактът, че имаме повече от 50 кандидатстващи и голяма част от тях говори някой малцинствен език показва, че въпреки мизерната ситуация в медиите, младите хора са готови да работят и учат. Това ни окуражава “, каза Синкович.

Пресбургер заяви, че основната им целева група е унгарската национална общност във Войводина, но и по-широката читателска аудитория в региона, тоест всички, които се интересуват от събития, свързани с войводинската и унгарската общност.

„И нашите автори са тези, които по някакъв начин са свързани с тази общност, добре знаят местните обстоятелства, свободомислещи са, имат собствено мнение и критично отношение към властодръжците и най-важното, пишат под името и фамилията си, т.е. не се крият зад псевдоними, когато пишат коментари. Нашите теми са свързани с обществения живот и политическата сцена във Войводина и на войводинската и унгарската общност“, каза Пресбургер.

Токе изтъкна, че „Családi Kör“ се купува най-вече от пенсионери, но че напоследък вестникът има по-млада аудитория, занимава се с теми от различни области за всички възрастови категории, които се отнасят до събитията във Войводина и по света.

„85-90% от общите приходи печелим от продажбата на вестници, а останалата част събираме чрез конкурси, поради което само петима от нас работим в редакцията. Наскоро повишихме цената на списанието от 100 на 120 динара, което досега не се отрази на тиража “, каза Токе.

„Családi Kör“ също така си сътрудничи с унгарския портал „Szabad Magyar Szo“, портала „Маглочистач“ и други.

Имайки предвид, че става дума за традиционна медия, Токе вярва, че скоро вестниците ще бъдат лукс, защото печатът трябва да е на качествена хартия, където могат да се четат изследователски и други интересни текстове, поради което „Családi Kör“ вижда бъдещето си в интернет.

„Заради това сега създадохме нова страница за „Családi Kör“ и имаме абонамент за PDF версията, така че всеки читател от еди-коя си страна може да прочете последния брой на нашия вестник. Онзи, който живее например в Унгария или Германия и днес се абонира за „Családi Kör“, получава PDF файл и по желание, изпращаме му печатно издание на избрания от него адрес в Сърбия “, каза Токе.

Дорчова Валтнер каза, че „Storyteller“ черпи вдъхновение от местната общност, защото е избрал да се съсредоточи върху нея, а темите, които често се обработват са от областта на културата, включително и културата на съпротивата, която бе една от темите за поредица статии, след това – екология, социални теми, човешки и малцинствени права и др.

„Обичаме да представяме хората и техни истории. В центъра на вниманието са ни и жените, главно онези, които се занимават с органично земеделие и производството на натурални козметични продукти, с едно изречение теми и истории от обществено значение“, сподели Дорчова Валтнер.

Тя добави, че дългосрочните им планове се отразяват в набирането на кадри, финансовата стабилност и журналистическия професионализъм, тоест порталът да бъде устойчив, за да може да информира за теми от обществено значение и да има изградена собствена аудитория.

„Голямо предизвикателство за нас ще бъде да подготвим реалистичен и устойчив медиен бизнес модел, който вероятно ще внесе известна трансформация в редакцията и в самия портал, но това ще бъде необходимо, защото нашата визия е „Storyteller“ да бъде словашко-сръбски местен портал, който ще е независим и обективен. и който чрез онлайн репортажи и офлайн събития да мотивира членовете на нашата общност да участват активно в промените и в изграждането на по-добро общество“, смята Дорчова Валтнер.

This image has an empty alt attribute; its file name is 354-1024x683.jpg

Малцинствените медии са изложени на политически натиск

Преди две години Независимата асоциация на журналистите на Войводина (НДНВ) видя възможността да промени ситуацията в малцинствените медии, предимно в тези, контролирани от националните съвети, чрез измененията на Закона за националните съвети на националните малцинства. НДНВ се стремеше промените в отношението към малцинствените медии да се учредят в законова рамка. По това време излезе и наръчник, озаглавен „Информирането на езиците на националните малцинства – на страничен коловоз“.

Обаче, работната версия на Законопроекта за изменение и допълнение, приета междувременно в „информационната сфера“ всъщност не даде нови решения, които биха могли да отстранят недостатъците, отнасящи се преди всичко до отговорностите и задълженията на националните съвети на малцинствата като основатели на институциите, търговските дружества, относно фондациите, които са медийни издатели, както и до нерешеният досега проблем с финансирането на тези издатели.

„Чрез работната версия, подобна на по-ранното законорешение, отново бе пропусната възможността да се определят и конкретизират не само основополагащите права на националните съвети на националните малцинства, но и принципите на тяхната отговорност в тази област като основатели на малцинствените медии“, каза тогава медийният експерт Жужана Серенчеш.

При нейната оценка на предложените промени в закона има очевидни недостатъци и слабости на предписаните механизми, които би трябвало да защитават редакторската автономия и независимостта на медиите.

„Освен това, допълнително напрежение създава фактът, че в Специалния план за упражняване на правата на националните малцинства, в частта, която се отнася до информирането на езиците на националните малцинства, нито с една думе не се споменава въпросът за медийните свободи и плурализма, т.е. защитата срещу политически натиск върху редакционната политика. Още повече, поради обществения интерес, който трябва да бъде постигнат чрез работата на медиите, чиито издатели са институции, търговски дружества или фондации, създадени от национални съвети на национални малцинства, относно необходимостта да се осигури излъчването на програмата им в най-добрия интерес на малцинствената общност като сложно цяло, а не само в части от него, необходимо е чрез Закона за националните съвети на националните малцинства ясно да се определят отговорността и задълженията на националните съвети да създадат подходящи предпоставки и условия, които ще осигурят и гарантират постигането на обществен интерес при информирането на малцинствената общност. Преди всичко, задълженията на медиите, чиито основатели са институции, дружества и фондации, са – да вярно, навременно, напълно, безпристрасно и професионално информират гражданите, членовете на малцинствената общност, да задоволят нуждите на информирането на цялата общност, да позволят на всеки без дискриминация да изрази собственото си мнение, да насърчават плурализма на политически, религиозни и други идеи и да дадат възможност на малцинствената общественост да бъде запозната с тези идеи, без да обслужва интересите на определени политически партии и религиозни общности, както и на други индивидуални политически, икономически, религиозни и останали становища“, оцени Серенчеш.

Източник: Маглочистач (автор на текста: Наталия Яковлевич)

Фото: Стефан Павич

Написал/ла
Без коментар

Оставете коментар