Реч на посланик Радко Влайков по повод Националния празник на България

По случай 3 март – Национален празник на Р. България в белградския хотел Метропол снощи се проведе прием, който събра представители на дипломатическия корпус, многобройни гости от различни сфери на обществения живот, представители на българското национално малцинство, неправителствени организации и медии.

Посланикът на Р. България в Белград Радко Влайков се обърна към гостите с привестствено слово:

Уважаме г-н Веролюб Арсич, заместник-председател на Народната скупщина

Уважаем държавни секретари,
Уважаеми народни представители.
Уважаеми кметове на общини и градове,
Скъпи сънародници,
Уважаеми дами и господа.

През последните седмици, дни и часове човечеството е изправено пред ново предизвикателство. Милиарди хора са притеснени от възникналата нова заплаха за живота и здравето им. В същото време появата на т.н.”коронавирус” е ново доказателство за свързаността в света. Учени, лекари, политици и експерти от всички континенти заедно създават организация и по най-отговорен начин съчетават своите усилия в полза на хората.

„Свързаността” през последните години е термин, който трайно се превърна във важен елемент на политиката на моята страна. Убеден съм – всеки в тази зала знае, че един от основните приоритети на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през първата половина на 2018 г. бе именно „свързаността”. България работи активно и до днес, а и за в бъдеще, за свързаността си със Сърбия и с другите съседни страни, за задълбочаване на връзките между държавите от Западните Балкани, за по-прагматичното и интеграционно обвързване на Европейския съюз и държавите от региона.

Националните празници на България и на Сърбия са близки не само като дати, но и като съдържание. Всяка от нашите две страни отбелязва извоюваната свобода и независимост, припомняме си с признателност героите, допринесли за създаване на нова държавност. Общата историческа съдба и предизвикателства през Средновековието свързва поколения българи и сърби.

Свързаността между България и Сърбия придобива нови, материални, измерения през последните години. Реализацията на големи инфраструктури, енергийни, транспортни проекти постепенно ще преобразява живота на хората не само в нашите страни, но и в региона. На 9 ноември 2019 г. президентът на Сърбия Александър Вучич и министър-председателят на България Бойко Борисов откриха „източния крак” на коридор 10 от Ниш до българската граница. Новата магистрала вече дава своите благоприятни резултати за бизнеса, туризма, човешките контакти. Още през тази година ще бъде открита част от магистралата от София до границата със Сърбия, а до края на 2021 г. целият път на българска територия ще бъде модерна магистрала.

Свързаността на бизнеса от България и Сърбия доведе през последните години до трайно поддържане на взаимния стокообмен в параметри над 1 млрд. евро годишно. Убеден съм, че в близко бъдеще ще се реализират нови бизнес-начинания, които ще увеличат тази цифра.

Туризмът е може би един от най-видимите елементи на нашата свързаност. Цифрите са категорични, като броят на туристите в двете страни непрекъснато нараства. През 2019 г. 414 000 сръбски туристи посетиха моята страна, а в Сърбия дойдоха 515 000 българи. Всеки уикенд, всеки празник, всеки отпускарски период по улиците на Цариброд и Пирот, на Бела Паланка и Ниш, на Белград и “Бабин зуб” българите се срещат със сръбското гостоприемство.

Свързаността между България и Сърбия има и измерение, насочено към бъдещето. Това е заявеният от Сърбия стратегически приоритет за членство в Европейския съюз. България е една от държавите в Европейския съюз, оказваща най-последователна политическа подкрепа на бъдещото членство на Сърбия. Нещо повече. Усилията на България преди, по време и след Българското председателство на Европейския съюз през първата половина на 2018 г. върнаха в дневния ред на Съюза темата за разширяването с държавите от Западните Балкани, включително и Сърбия.

Убедени сме, че бъдещото членство в ЕС ще се отрази по най-добрия начин на гражданите на Сърбия. От собствения си опит виждаме как огромната икономическа пропаст между България и страните от ЕС постепенно се запълва и днес българите живеем значително по-добре в сравнение с времето, когато започвахме преговорите или станахме пълноправен член. Днес свързаността на България с останалите държави-членки на Европейския съюз е най-силният гарант за стабилност, икономически просперитет, върховенство на закона. Нещо повече. Българите станахме по-толерантни. Изкоренихме предубежденията от миналото към съседите си. Разбрахме, че трябва да ни свързва общо бъдеще, опиращо се на демократични ценности.

Българското национално малцинство в Сърбия също е част от свързаността на двете страни. Когато преди малко повече от три години започнах мандата си като посланик в Сърбия, моят апел към нашите сънародници бе да не се страхуват и да не се срамуват да признават, че са българи. Днес това е факт. Усилията, които доведоха до тази промяна, са общи. Обща е и загрижеността на сръбската и на българската държава за привличане на инвеститори и за даване на икономическа перспектива на районите, населени предимно с българи. За да спре обезлюдяването им. За да заживеят хората по-добре. За да пазят своята идентичност и корени. Това е наш общ ангажимент.

Бъдещето на хората от Българското национално малцинство в Сърбия също е свързано с бъдещото членство на Сърбия в Европейския съюз. Тогава вие, заедно с другите сръбски граждани, ще се ползвате със “запазените марки”, които България извоюва през досегашното си членство. Кирилицата, като една от трите официални азбуки в ЕС. Ракията, шопската салата, мартениците. И най-важното – демокрацията и просперитетът, върху които се гради нашият Европейски съюз.

Позволете ми да благодаря на спонсорите, които и тази година направиха възможно да проведем този прием. Имената на фирмите виждате на поканите, а след малко на видеостените ще можете да се запознаете с техните рекламни клипове.

Моята съпруга Йоана и аз ви благодарим, че приехте поканата ни да честваме заедно националния ни празник. Вашето присъствие оценявам като най-висок жест на уважение към моята Родина Република България.

Благодаря за вниманието!