Любопитно: Смокинята на семейство Александрови в босилеградското село Райчиловци

Смокинята е разпространена в по-топлите и запазените места. Тя се отглежда по Средиземноморското крайбрежие, по Черноморието, в южните части и в онези райони с топъл климат, където зимата е по-мека и температурата не пада по-ниско от -10 до -8 градуса.

За щастие, смокинята на семейство Александрови в с. Райчиловци, което е вече станало крайградско селище на Босилеград, успява да оцелее вече 6 години и дава много плодове, макар че Босилеград е на 650 метра надморска височина с по-студена зима и обилни снеговалежи.

Снимките ни предостави планинарят Ненад Александров. Той сподели пред ФАР, че смокиновото дърво е донесъл от столицата на Северна Македония и го е засадил в двора, където отглежда и различни градинарски култури, малини, ягоди, ябълки и лешници. Той особено се радва на плодовете на дълголетието както хората наричат плодовете на дървото.

This image has an empty alt attribute; its file name is 121-1024x683.jpg

Ако лятото бъде топло и дълго, Ненад очаква плодовете да узреят и поне няколко буркана сладко от смокини да намерят място в дома му. Ако не узреят, какво друго остава освен да се направи сладко от зелени смокини, каза нашият събеседник.

Сладкото може да се хапва с палачинки, мекици и други подобни вкусотии или пък да се използва за гарниране на кремове, торти и сладоледи. Към това трябва да добавим и дълъг списък с полезни хранителни вещества на смокинята, които не се губят дори и при изсушаването ѝ, някои дори се увеличават.

 П. Виденов

Фото: от албума на Ненад Александров

Написал/ла

Петър Виденове е роден през 1970 година. Макар и агроном по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1995 г. в радио-телевизия Цариброд, където като журналист, водещ и редактор вече 21 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, документални филми, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Виденов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-редактор (1999-2000), член на редколегията (2000-2002), главен и отговорен редактор на РТВ Цариброд (2002-2003) и (2009-2011). Дългогодишен сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с националната телевизия РТС – „ТВ журнал на български език“. Той е кореспондент на българското национално списание „Лов и риболов“. С агенцията за кинематографична и телевизионна продукция „Positive Production“ от Димитровград изготвя документални филми и предавания – режисьор и сценарист на филмите „Трио Форте“ и „Златан Дудов“. Той е един от основателите на сдружение на гражданите „Емблема“ и Интернет портала „Фар“. Занимава се с публицистика. Автор на книгата „По ловджийски“. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия и Международната федерация на журналистите (IFJ). Лауреат на значими журналистически награди и признания на домашни и международни медийни фестивали.

Без коментар

Оставете коментар