a

Снимка од Смиловци: Бошковото или “стара ижа”

ФАР је узел од Фејсбук спомен на једнога члана од редакцијуту, која говори за стару ижу у царибродско село Смиловци.

Tова је дел од зданије које се окало Бошковото. Намира се у Смиловци у Горњу малу у дворат на Ћосини.

Старо је најмалко двеста године и прајил га је деда Бошко, башта на чукундеду ми Анђелаћију. Ка је било цело имало је још неколко собе, преди овова што је са остало од њега. Од ко помним сви су га окали „стара ижа“ па и пребаба ми Мара (Марушка) Чутина Дурузова, која је умрела чини ми се 1968. и била је дебело из 19. век.

Това је било „огњиште“ од које су пошле и друђе смиловсће фамилије, а не само Ћосини. Преди њега је двор с голему капију и „нову ижу“ и до њу малечко градинче.

Зади њега па градинче оградено с дувар, десно од њега вурња, нужник, кочине, појата, кошара, плевња, па па голема капија и зади њу сливник с петровће јаболће, старинсћи присади, сливе аралице и гувно с бунарче на началото и с голем ортачћи бунар с деда Ризена и Драгишу на самијат крај.

А од там ограња до дека ти око довача. Тека се прајило и живејало некигаш.

Написал: Слободан Алексић Ћоса

Фото: Катја Геров Димитров

Написал/ла

Въпреки това, че е роден в Пирот през 1955 година, за свое родно място счита Димитровград (Цариброд), където прекарва детството си и завършва основно училище и гимназия. Дипломира се във Философския факултет в Белград. В журналистиката е от 1982 година: най-напред в Радио Белград 202, след това в Радио Бор, накратко в Студио Б, а от август 1984 г. започва работа в Београдска хроника – по-късно Београдски ТВ програм. През лятото 1987 г. минава в Радио Югославия, за да се завърне в Телевизия Белград в декември 1995 година. В момента е журналист в сайта на РТС. Освен в радиото и телевизията, сътрудничи и с вестници, седмичници и периодични издания: „Данас”, „Време”, „Република” – на сръбски език и „Балканите”, „Братство” и „Мост” на български език. Работи и във филми, и един е от инициаторите и ментори на работилницата за антропологическият документален филм „Паметник”, която се проведе на Стара планина през 2008 г. и 2009 г. и в Канижа през 2010 година. Редактира книгата „Бескомпромисният Дудов” през 2003 година, издателство на Дома на културата „Студентски град”, която говори за жизнения път и поетиката на филма на Златан Дудов, великанът на филмовото изкуство.

Без коментар

Оставете коментар