a

БАН готви интерактивна карта с български диалекти и гозби

Българската диалектология и българските говори са истинска енциклопедия по отношение на абсолютно всички езикови явления. Диалектите са много живи до ден днешен и смесени с народните обичаи и традиционната кулинария. Ръководейки се от това, учени от Секцията за българска диалектология и лингвистична география към БАН доц. Ана Кочева, проф. Славка Керемидчиева, гл. ас. Маргарита Котева и докторант Ализа Халил, изготвят интерактивна карта, която ще представя кулинарните особености – диалекти и кухня на българската езикова територия.

Тригодишният проект има за цел да представи езикови и етнографски материали, аудио и видеозаписи както и галерии от фотографии. Проектът е част от националната идентичност и ще приключи през 2021 година.

“Това е интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия. В амбициозното заглавие на това пособие, което изработваме и вече от части може да се открие в интернет, се събират изключително много съдържателни факти. От една страна тя е интерактивна, защото дава възможност да се чува и да се вижда всичко това, което искаме да покажем на читателите. От друга страна е кулинарна, защото с помощта на кулинарията ние демонстрираме не само забравените български блюда и ястия навсякъде, но и описваме диалектите с тяхната помощ, за да бъде по атрактивно“, сподели пред Радио София доц. д-р Ана Кочева, ръководител на проекта.

Доц. Кочева каза, че досега са посетени 25 населени места, градове и села, но екипът е бил леко блокиран от ковид кризата. Учените са се постарали да обхванат най-репрезентативните български диалекти и онези, които сериозно се различават от книжовния български език и пазят архаични особености от едни по-стари периоди на езика.

„Това се опитваме да покажем и да дадем възможност на българина да чуе колко различни, колко разнообразни и колко богати са българските диалекти, не само като фонетика, но и като лексика преди всичко“, добави още тя.

За интерактивната карта се събират много съдържателни факти и извън настоящите държавни граници, където още могат да се чуят български диалекти, като в българските диаспори в Украйна, Молдова (Бесарабия), Румъния (Банат), Албания, Сърбия.

„С голяма гордост го съобщавам това, че имаме записи от Банатския говор, Това е една от най-старите ни диаспори още от XVII век в днешна Румъния и малко в Сърбия. Предстои да направим записи, които ще презентират говора и кухнята на банатските българи. Вече имаме и запис от кухнята на българите в Албания. Продължаваме да работим с особен акцент към българските общности в чужбина и се надяваме, че до Западните покрайнини ще стигнем, защото там имаме официално признато българско малцинство от страна на Сърбия“, каза още доц. Koчева и допълни:

„Навсякъде където отидем, хората освен че ни демонстрират диалектите и кухнята си, показват месните носии, пеят ни песни от този край и показват ни различни обичаи, които са характерни за тяхното населено място. Картата много надхвърли първоначалната ни замисъл като кулинарна и диалектна и се превърна буквално в животопис на съвременния българин в малките населени места през ХХI век.“

П. Виденов (източник: БНР)

Фото: ibl.bas.bg

Написал/ла

Петър Виденове е роден през 1970 година. Макар и агроном по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1995 г. в радио-телевизия Цариброд, където като журналист, водещ и редактор вече 21 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, документални филми, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Виденов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-редактор (1999-2000), член на редколегията (2000-2002), главен и отговорен редактор на РТВ Цариброд (2002-2003) и (2009-2011). Дългогодишен сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с националната телевизия РТС – „ТВ журнал на български език“. Той е кореспондент на българското национално списание „Лов и риболов“. С агенцията за кинематографична и телевизионна продукция „Positive Production“ от Димитровград изготвя документални филми и предавания – режисьор и сценарист на филмите „Трио Форте“ и „Златан Дудов“. Той е един от основателите на сдружение на гражданите „Емблема“ и Интернет портала „Фар“. Занимава се с публицистика. Автор на книгата „По ловджийски“. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия и Международната федерация на журналистите (IFJ). Лауреат на значими журналистически награди и признания на домашни и международни медийни фестивали.

Без коментар

Оставете коментар