a

Другото лице на предпазните маски – заплаха за околната среда

Нов тип замърсяване в моретата, океаните и реките започна с пандемията на Covid-19, предупреждават екологични организации и природозащитници. Маски и ръкавици в морето коронавирусът създава нов тип замърсяване.

Здравната криза промени живота на световното население. Повиши се грижата за хигиената и личното здраве на хората, нарасна употребата на маски, ръкавици и дезинфектанти. Вследствие от социалната изолация природата започна да се възстановява от непрекъснатата експлоатация на ресурсите ѝ. Но заедно с тази положителна тенденция на преден план отново излезе замърсяването на природата. Oбществото сега е изправено пред нов широкоразпространен отпадък – маските за еднократна употреба и други предпазни средства срещу Covid-19.

Търсенето на предпазни средства за лице се увеличава, като резултат от препоръките за ползване на маски от Световната Здравна Организация (СЗО). Политика на СЗО, която съветва да се носят маски на места, където спазването на дистанция е невъзможно, също оказва влияние върху нарастващата огромна нужда от тях.

Природозащитници предупреждават, че необходимите стоки за предпазване от коронавирусна инфекция се превръщат в новата заплаха за околната среда. Предпазни маски за еднократна употреба и гумени ръкавици все повече се срещат в моретата, океaнаите и реките и са новият рисков отпадък. Така маските за еднократна употреба обогатиха коктейла от замърсители във водите с още съставки. След като проблемът с доставките им беше преодолян и маските вече не са дефицитна стока, те се превърнаха в опасен отпадък. По думите на природозащитниците, ако тенденцията им на безразборно изхвърляне продължи, скоро в моретата ще има повече маски, отколкото медузи.

Сайкиран Канан цитира в статията си „Как Covid-19 напомня отново за световния проблем с пластмасата“, според доклад от Световния фонд за дивата природа (WWF), където се „установява нуждата от един милиард маски в Италия само за месец май, след отменянето на забраната за излизане“. Продължава с твърдението, че „дори само 1% от маските да бъдат изхвърлени неправилно“ и се окажат отпадъци, разхвърляни на улицата, ще доведе до „10 милиона маски всеки месец, озовали се сред природата.“

Увеличената употреба на маски е довело до тревожен ръст на отпадъците от неправилно изхвърляне, Вместо в кофа или контейнер, те биват хвърляни на улицата, в парка и дори на плажа. За жалост безотговорното изхвърляне не е единственият начин на маските да стигнат до водопроводите и моретата – те често се изхвърлят в тоалетната чиния, пише сайтът lindstromgroup.com. Проблемът не е само във водните басейни. Улиците на много градове по света вече са “залети” от употребявани маски.

Учени се заровиха в историята, за да напомнят, че в средата на миналия век маските са се ползвали многократно. През 50-те години, под натиска на индустриализацията, започва производството на нови синтетични маски, а те трудно се разлагат. Разлагането на маските отнема около 400 години.

Остава да се надяваме на съзнанието на гражданите.

Подготвил: П. Виденов (източници: ФАР / БНТ / lindstromgroup.com)

Фото: Стефан Павич

Написал/ла

Петър Виденове е роден през 1970 година. Макар и агроном по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1995 г. в радио-телевизия Цариброд, където като журналист, водещ и редактор вече 21 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, документални филми, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Виденов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-редактор (1999-2000), член на редколегията (2000-2002), главен и отговорен редактор на РТВ Цариброд (2002-2003) и (2009-2011). Дългогодишен сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с националната телевизия РТС – „ТВ журнал на български език“. Той е кореспондент на българското национално списание „Лов и риболов“. С агенцията за кинематографична и телевизионна продукция „Positive Production“ от Димитровград изготвя документални филми и предавания – режисьор и сценарист на филмите „Трио Форте“ и „Златан Дудов“. Той е един от основателите на сдружение на гражданите „Емблема“ и Интернет портала „Фар“. Занимава се с публицистика. Автор на книгата „По ловджийски“. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия и Международната федерация на журналистите (IFJ). Лауреат на значими журналистически награди и признания на домашни и международни медийни фестивали.

Без коментар

Оставете коментар