„Моят идеал за земното щастие е свободата от всякакви условности и задължения“ – от изповедта на Алеко Константинов, която той споделя с проф. Иван Шишманов и записва в своя семеен албум.
На 13 януари се навършват 158 години от рождението на Алеко Константинов – Щастливеца – български писател, белетрист, сатирик, адвокат общественик и основател на организираното туристическо движение в България. Роден през 1863 година в Свищов, починал през 1897 година.
Алеко Константинов е роден в Свищов в семейството на търговеца Иваница Хаджиконстантинов. По майчина линия произхожда от голямата видинска фамилия Шишманови. Той има три сестри.
Учи в родния си град и в Априловската гимназия (Габрово). Завършва средното си образование в Русия и право в Одеса. Работи в София като съдия, прокурор, юрисконсулт, адвокат на свободна практика. Двукратно уволняван по политически причини. Член на Демократическата партия на П. Каравелов, в чийто печатни издания сътрудничи. Подготвя се за научна и преподавателска кариера в Софийския университет. Започва писателската си дейност с поезия.
Псевдонимът му Щастливеца идва от негово произведение, където сам се иронизира. Той е автор на ненадминати сатирични фейлетони и остра публицистика.
Първият му запомнящ се текст е пътеписът “До Чикаго и назад” (1894), в който описва пътуването си до Америка и проследява цивилизационните разлики, като дава темпераментна картина на нравите.
Талантът му на хуморист и психолог проличава и в анекдотичната книга “Бай Ганьо” (1895), в която създава най-известният сатиричен образ на герой в българската литература, оспорван и до днес, но превърнал се в нарицателно име за различни проявления на човешкия и националния характер.
Написал е над 40 фейлетона, цикъла “Разни хора – разни идеали”, пътеписите “Какво? Швейцария ли? “, “София-Мездра-Враца”, “През март в Чепино”, “Невероятно наистина, но факт…” и др. Превежда от руски и френски език.
Основател е на организираното туристическо движение в България. По негова инициатива на 27 август 1895 г. на Черни връх на Витоша е създадено първото туристическо дружество в България – Клуб на българските туристи.
Застрелян е от наемни убийци на връщане от Пещера, близо до с. Радилово, област Пазарджик. Той е убит при атентат, насочен към негов съпартиец.
Интересен факт свързан с руския император Александър II – при третото си посещение в България по време на Освободителната Руско-турска война, на 14 юли 1877 г., императорът отсяда в родната къща на Алеко Константинов. При пристигането на императора, входът на къщата е украсен с голям венец от живи цветя, държан от четири момичета в национални носии. От балкона на бащината къща на Алеко императорът наблюдава преминаването на руските войски по моста през Дунава. Малкият Алеко присъства на тази сцена, което оставя светъл спомен в душата му и поражда обич към всичко руско. По този повод Пенчо П. Славейков пише в биографичната си книга за Алеко.
В град Свищов днес се намира къщата музей „Алеко Константинов“, която е част от 100-те национални туристически обекта. Тя е създадена като музей през 1926 г. Още приживе големият български писател подарява родната си къща на Свищовската община, за да се използва за културните нужди на града. Тук е изложена интересна експозиция, пресъздаваща най-важните етапи от краткия, но богат обществен и творчески живот на Алеко Константинов.
Нос Алеко на антарктическия остров Ливингстън, връх Алеко в Рила, както и местността и туристически център Алеко на Витоша са именувани на Алеко Константинов. През 2017 г. в негова чест е именувано кръстовище в Чикаго. В Борисовата градина в София се намира бюст-паметник на Алеко Константинов.
Портретът му е върху банкнотата от 100 лева.
Произведенията на Константинов са преведени на около 30 езика.
Ждрелото на река Ерма
Какво? Швейцария ли?… Така Алеко Константинов описва в прочутия пътепис “Какво? Швейцария ли?… ” възхищението си от ждрелото на река Ерма, откъм село Поганово (община Цариброд):
“Още малко, още един хълм… Погледнете сега!… В този момент ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата!… Господааа! Гледайте бе, гледайте хубости, гледайте чудеса… Защо е тъй беден человеческият език, защо е тъй слабо моето перо! Е, как да опиша сега ония колосални порти, образувани от разноцветни скали, в които е прикован моят поглед? Как да опиша фантастичните фигури, които гледам през тия порти? Как да дам понятие за тая райска долина, окръжена с всевъзможни лесисти хълмове? Мога ли да схвана неизчислимите оттенъци в игрите на светлината и цветовете? Всички сили и способности немеят пред туй подавляюще величие и всичко се съсредоточва в зрението, в нямото благоговейно съзерцание… Да ми е да хвана целия свят за яката, да го дотътря дотука и да им извикам: – Гледайте бе, дураци, какво се врете из вашите вмирисани градове и села!…”
Село Желюша (зимен пейзаж – площад Каракашево)
Склонността на Константинов към пътуванията и пътешествията намира израз в пътеписа „До Желюша с говежди вагони“, сега най-голямо село и крайградско селище в царибродска община:
“В Желюша, кой каквото ще да казва, беше весело. Разбира се, че разгалените от обстоятелствата parvenus се мръщиха и там, че нямало удобства… При онуй ветровито-дъждовито време, при онуй грамадно стечение на хора, по-добро не можеше да се очаква на бедните желюшки ханчета. Гладен-жеден никой не остана. Народът беше оживен, весел. Сърби, българи — всичко се бе смесило в една пиюща, пеюща, играюща, въодушевена маса…”
Международният литературен конкурс „Алеко“ е конкурс за кратък хумористичен разказ, който се провежда от 1966 г. до днес (с кратко прекъсване в началото на 90-те години). Присъжда се всяка година година на 13 януари (рождената дата на Алеко Константинов) на тържествена церемония в Свищов. Организатори са Община Свищов, Международната фондация „Алеко Константинов“ и вестник „Стършел“. Носителят на тазгодишната награда е сръбският писател Слободан Симич.
Подготвил: Петър Виденов (източник: ФАР / bulpedia.com / dariknews.bg / aleko.pgikj.com / bg.wikipedia.org / Из пътеписите „Какво? Швейцария ли?“ и „До Желюша с говежди вагони“)
Фото: biblioteka-bulgaria.bg / plovdivskinovini.bg / Стефан Павич / DIP Production
