a

Възнесение Господне – Спасовден

Православната църква отбелязва Възнесение Господне, един от 12-те велики християнски празници, в народа известен като Спасовден. Празникът се чества винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден.

Според евангелията след възкресението си Исус Христос останал на земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движил между тях като богочовек. Точно на 40-ия ден, в подножието на Елеонската планина до Йерусалим, се въздигнал в небесата. С това възнесение всъщност завършва примирението на войнстващото човечество със своя Бог. Прекратява това воюване!”.

В народния календар денят се свързва с култа към мъртвите. Поверието гласи, че в четвъртъка преди Великден душите им слизат на земята, а след 40 дни – на Спасовден, се връщат.

В Царибродско Възнесение Господне се чества като именден и като патронен празник в селата Желюша и Смиловци. Този празник се отбелязва и в с. Градинье край манастира „Свети Спас”. Вярващите се събират и до оброчния кръст покрай бившата царибродска казарма, възобновен преди 11 години.

Спасовден е патронен празник на Белград.

Празникът честват занаятчии – хлебопекари, сладкари, строители, шофьори и цветари.

Спасовден е свързан и с плодородието. Ако на този ден вали, годината ще е благодатна. Народът съшо казва – “Спасовкият дъжд е скъп и капката струва колкото жълтица”. Ако денят е сух, млади моми и момци обикалят нивите и пеят песни за измолване на дъжд. Поверието гласи, че те ще се задомят до другия Спасовден.

Вярва се още, че в нощта срещу празника може да се излекува безплодие. Говори се, че на Възнесение господне излизат самодиви и русалки, така че хората могат да се възползват от лечебните им способности.

На Спасовден имен ден празнуват Спас, Спасен, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска.

Подготвил: П. Виденов (източник: ФАР / БНР)

Фото: Стефан Павич (църква „Възнесение Господне“ в с. Желюша)

Написал/ла

Петър Виденове е роден през 1970 година. Макар и агроном по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1995 г. в радио-телевизия Цариброд, където като журналист, водещ и редактор вече 21 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, документални филми, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Виденов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-редактор (1999-2000), член на редколегията (2000-2002), главен и отговорен редактор на РТВ Цариброд (2002-2003) и (2009-2011). Дългогодишен сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с националната телевизия РТС – „ТВ журнал на български език“. Той е кореспондент на българското национално списание „Лов и риболов“. С агенцията за кинематографична и телевизионна продукция „Positive Production“ от Димитровград изготвя документални филми и предавания – режисьор и сценарист на филмите „Трио Форте“ и „Златан Дудов“. Той е един от основателите на сдружение на гражданите „Емблема“ и Интернет портала „Фар“. Занимава се с публицистика. Автор на книгата „По ловджийски“. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия и Международната федерация на журналистите (IFJ). Лауреат на значими журналистически награди и признания на домашни и международни медийни фестивали.

Без коментар

Оставете коментар