Българска история: 184 години безсмъртие и памет към националния герой Васил Левски

България отбеляза 184 години от рожедението на националния герой Васил Левски. Център на тържествата на 18 юли т.г. бе родният му град Карлово, където се състоя тържествена заря. Стотици вървяха в традиционния поход „По стъпките на Апостола“ в знак на признателност към неговото дело за Освобождение на България от Османското владичество. С различни инициативи в цяла България също бе отбелязана годишнината от рождението на Апостола.

На 18 юли (нов стил) 1837 година в град Карлово е роден Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски Той е български национален герой, идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО). Известен е, и като Апостола на свободата, заради това, че организира и разработва, революционна мрежа за освобождаване на България от Османската империя.

Дейността на Васил Левски, подпомага изключително много Априлското въстание през 1876 година, довело до освобождението на България, чрез Руско-турската освободителна война. По-време на своята дейност, той пътува из българските земи (тогава част от Османската империя) и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция.

Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание.

This image has an empty alt attribute; its file name is 237-1024x683.jpg

Името на Васил Левски отдавна е станало легенда и същевременно символ на българската национална революция, символ на нейната сила, родена сред самия народ и на мечтата за свободна и демократична България. През цялото си развитие като революционер и създател на вътрешните комитети в България, Левски е всецяло отдаден на едно благородно обществено дело – освобождението на българския народ. В своя жизнен път, при пътуванията и работата си в страната, в Румъния и Сърбия, той се среща с множество български родолюбци. Левски е съвременник на най-изтъкнатите исторически личности на Българското възраждане, на стотити участници в революционното движение от Първата българска легия в Белград до Априлского въстание и Българското опълчение.

Според старите царибродчани, в тогавашния Цариброд, в хана на чорбаджи Цветко Ивков (около 1862 г.) е пребивал Васил Левски. Ханът се е намирал на кръстовището в махалата Строшена чешма, където известният Цветко през деня посрещал турците, а през нощта укрепвал Апостола на свободата и българските революционери.

Подготвил: П. Виденов (източници: ФАР / БНР / Памет българска)

Фото: Микица Костов / Стефан Павич

Написал/ла

Петър Виденове е роден през 1970 година. Макар и агроном по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1995 г. в радио-телевизия Цариброд, където като журналист, водещ и редактор вече 21 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, документални филми, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Виденов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-редактор (1999-2000), член на редколегията (2000-2002), главен и отговорен редактор на РТВ Цариброд (2002-2003) и (2009-2011). Дългогодишен сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с националната телевизия РТС – „ТВ журнал на български език“. Той е кореспондент на българското национално списание „Лов и риболов“. С агенцията за кинематографична и телевизионна продукция „Positive Production“ от Димитровград изготвя документални филми и предавания – режисьор и сценарист на филмите „Трио Форте“ и „Златан Дудов“. Той е един от основателите на сдружение на гражданите „Емблема“ и Интернет портала „Фар“. Занимава се с публицистика. Автор на книгата „По ловджийски“. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия и Международната федерация на журналистите (IFJ). Лауреат на значими журналистически награди и признания на домашни и международни медийни фестивали.

Без коментар

Оставете коментар