В рамките на проекта „Пет нюанса на безкрайността в изобразителното творчество на българите в Сърбия“ ще ви представим творчеството на изтъкнатия скулптор и художник Димитър Илиев от Цариброд. Този известен творец дълги години работи в областта на скулптурата, живопистта и рисунката и досега има 30-ина самостоятелни изложби. Участвал е в редица колективни експозиции и в художествени пленери. Той е добре позната фигура в художествения живот на двете съседни държави – Сърбия и България.
Роден е през 1950 година в Цариброд. Завършил е средно художествено училище в Ниш. Дипломирал се през 1977 година в Художествена академия в София, специалност скулптура, при професор Димитър Даскалов, където е получил и магистърска степен. Член е на УЛУС. Участвал е в над 200 колективни изложби в Сърбия и чужбина. Автор е на редица сценични оформления, както в театъра, така и в отделни културни прояви.
Димитър Илиев е инициатор и създател на Международния художествен пленер „Погановски манастир“ през 1993 година и е един от основателите на галерията „Методи Мета Петров“ в Цариброд, където е ръководител над 20 години.
От създаването си до днес в пленера са участвали към 300 художници от различни страни и континенти. Картините, създанени по време на колонията, представляват изключителна сбирка, която на изложбите предизвиква особен интерес. Благодарение на тази проява с високо реноме, която се нарежда сред няколкото най-значителни културни събития в Сърбия, галерията притежава ценна колекция с около 600 творби.
Освен със скулптура и изобразително изкуство повече от две десетилетия Илиев се е занимавал и с педагогическа дейност, като преподавател в основното училище и в царибродската гимназия, благодарение на което днес немалък брой негови ученици са завършили художествени училища и академии. Той е бил организатор и на грънчарска работилница към царибродската галерия.
По повод празника на град Цариброд през 2007 г. е лауреат на Общинско признание за афирмиране на художественото изкуство. Той е значим автор за сръбската и българската артистична общност. Живее и твори в Цариброд.
През последните 3-4 години има две значими самостоятелни изложби. Една от тях е в Галерията „Академия“ в столицата на България, по повод 50 години от пръвата си самостоятелна експозиция и 40 години от дипломирането си в Софийската художествена академия.
Желанието му беше да покаже един самобитен и оригинален творчески поглед и уверено извървян път в необятните светове на рисунката и пластиката.
Изложбата в София през 2017 година откри Свилен Стефанов, професор в Националната художествена академия, български историк на изкуството, критик, куратор и нео(концептуален) художник.
По думите на професор Стефанов творбите на Илиев се отличават с характерна личностна стилизация и говорят за едно достойно артистично присъствие.
Илиев се интересува предимно от човешката фигура, която често интерпретира чрез уголемени части на тялото с цел да се засили усещането. Фигурите му са реални, стилизирани или асоциативни. Особено внимание обръша на чертежа, който представлява основната форма на художествения му израз и основата на пластичното моделиране. В творческата му дейност са застъпени и фигури, и рисунки, така че с такива творби се представя на самостоятелните изложби.
Последната експозиция на този художник е в Галерията „Чедомир Кръстич“ в Пирот през 2020 година.
Ето какво за творчеството му каза Радмила Влаткович, изкуствовед и директор на пиротската галерия.
„Стътрудничеството с Димитър Илиев винаги е било конструктивно и добро. Този път ми се струва, че изложбата е най-особена и най-качествена, защото на едно място се намира тъкмо цялостната му идея и всичко, което досега е творил. Става въпрос за рисунки създадени с графитен молив, то ест скици представящи композиионни решения за тези скулптури. Те са изработени от теракота и са много впечатляващи. Фигурата е в основата на всичко, което той транспонира по различни начини. Това са произведения с асоциативно-абстрактен характер, базирани върху съвременни скулптури от 60-те години на ХХ век, направени по оригинален начин. Може би техниката, употребата на керамиката и въобще грънчарията от Югоизточна Сърбия са оказали влияние за ползване на този материал. Фигурите са представени по особен начин и мисля, че публиката това ще поздрави, като се има предвид, че изложбата е духовно обогатила пространството на галерията. Трябва да се каже, че той е в сферата на културата дълги години. Работил е като управител на галерията в Цариброд, създател е на международния пленер „Погановски манастир“. Същевременно е работил като преподавател по изборазително изкуство и сценограф. Така че, където да е и било необходимо да се направи нещо конструктивно и красиво, Димитър Илиев е бил навсякъде“.
Във фамилията на Димитър Илиев има 10 художници – професионалисти и любители. Живеейки в едно такова обкръжение, той още като малък е обикнал изобразителното изкуство. И синът му Теодор Илиев вече тръгна по неговите стъпи. След средното художествено училище в Ниш, той се дипломирал в Националната художествена академия в София, специалност живопис.
Съгласно решение на министъра на културата на Република България, видният творец и известният царибродски скулптор Димитър Илиев е удостоен с най-високата награда на Министерството на културата – Почетен знак „Златен век“ – „Печат на Цар Симеон Велики“, златен, грамота и парична награда.
Той се нареди сред седамдесет и две наградени изявени личности и институции за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май 2020 година – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Почетното отличие на Министерството на културата „Златен век“, в различните му категории, традиционно се присъжда на дейци от различни области на културата и изкуствата за техния принос за поддържането и разпространението на българските традиции и духовност в България и по света.
Екипът на ФАР отдава заслужена почит и уважение както към този бележит човек и художник, така и към творчеството му, с което е оставил трайна следа в развитието на културния и обществен живот в Цариброд, Сърбия и България през последните пет десетилетия.
Интернет Портал ФАР
Проектът „Пет нюанса на безкрайността в изобразителното творчество на българите в Сърбия“ е съфинансиран от Бюджета на Република Сърбия – Министерството на културата и информирането.
Становищата, изразени в подкрепения медиен проект, не отразяват непременно позицията на органа, който е отпуснал средствата.
Този проект е съфинансиран и от Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия.
Projekat “Pet nijansi beskraja u likovnom stvaralaštvu Bugara u Srbiji” je sufinansiran iz Budžeta Republike Srbije – Ministarstva kulture i informisanja. Stavovi izneti u podržanom medijskom projektu nužno ne izražavaju stavove organa koji je dodelio sredstva.
Ovaj projekat je sufinansiran i od strane Nacionalnog saveta bugarske nacionalne manjine u Srbiji.
