В Царибродско населението е намаляло с 20,2 процента, а в Босилеградско с 24,1 процента

Според първите резултати от преброяването на населението, домакинствата и жилищата през 2022 г. в Сърбия живеят 6 690 887 жители. По време на преброяването, което се проведе от 1 до 31 октомври тази година, са събрани данни за 2 520 854 домакинства и 3 628 175 жилища.

Директорът на Републиканския статистически институт (РЗС) Миладин Ковачевич каза, че окончателните резултати ще бъдат публикувани последователно от април 2023 г. до юни 2024 г. и уточни, че в сравнение с преброяването през 2011 г. общият брой на жителите е намалял с 495 975, т.е. с 6,9 процента, което е по-малко от очакваното. По думите му, намаление на броя на жителите е регистрирано във всички региони с приблизително 10 процента, с изключение на района на Белград, където броят на жителите се е увеличил с около 1,6 процента.

Първите резултати от преброяването сочат, че на територията на община Цариброд живеят 8075 жители. В сравнение с преброяването през 2011 г., когато са регистрирани 10 118 жители, броят на жителите е намалял с 2043 или с 20,2 процента.

Според последното преброяване Пиротски окръг има 77 121 жители, от които най-много живеят в гр. Пирот – 49 894.

В община Босилеград живеят 6171 жители. В сравнение с преброяването през 2011 г., когато са регистрирани 8129 жители, броят на жителите е намалял с 1958 души или с 24,1 процента.

На територията на Пчинския окръг живеят 197 765 жители, а най-много жители има гр. Враня – 74 876.

Директорът на РСЗ Миладин Ковачевич съобщи, че в района на Войводина днес живеят около 190 000 души по-малко, в Шумадия – 200 000 души по-малко, а в района на Южна и Източна Сърбия – около 140 000 души по-малко. Той подчерта, че най-голямо намаление на броя на жителите е регистрирано в общините Църна трава, Гаджин хан, Рековац и Бабушница, а белградските общини Звездара и Вождовац, както и Нови Сад и Нови пазар са увеличили населението си в периода след последното преброяване на населението.

Предварителните данни показват, че Белград има 1 685 563 жители, Нови Сад 367 121, Нови пазар 107 859, Ниш 249 816, Крагуевац 171 628, Лесковац 124 889, Суботица 124 679, Панчево 115 910, Крушевац 114 331, Кралево 111 061 и че Зренянин, Чачак и Шабац имат малко повече от 106 хиляди жители.

В общия брой на домакинствата не е отчетена по-значителна промяна (увеличение от 1,33 на сто), докато общият брой на жилищата се е увеличил с 12,26 на сто спрямо преброяването през 2011 г. Данните показват, че най-голямо е увеличението на броя на жилищата в района на гр. Белград – 18,55 процента.

Първите резултати от Преброяването на населението, домакинствата и жилищата можете да видите на официалния сайт на Републиканския статистически институт.

П. Виденов (източник: РЗС/Танюг)

Снимка: Стефан Павич / Владимир Кройф Захариев / srbija.gov.rs

Написал/ла

Петър Виденове е роден през 1970 година. Макар и агроном по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1995 г. в радио-телевизия Цариброд, където като журналист, водещ и редактор вече 21 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, документални филми, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Виденов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-редактор (1999-2000), член на редколегията (2000-2002), главен и отговорен редактор на РТВ Цариброд (2002-2003) и (2009-2011). Дългогодишен сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с националната телевизия РТС – „ТВ журнал на български език“. Той е кореспондент на българското национално списание „Лов и риболов“. С агенцията за кинематографична и телевизионна продукция „Positive Production“ от Димитровград изготвя документални филми и предавания – режисьор и сценарист на филмите „Трио Форте“ и „Златан Дудов“. Той е един от основателите на сдружение на гражданите „Емблема“ и Интернет портала „Фар“. Занимава се с публицистика. Автор на книгата „По ловджийски“. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия и Международната федерация на журналистите (IFJ). Лауреат на значими журналистически награди и признания на домашни и международни медийни фестивали.

Без коментар

Оставете коментар