Старите снимки са съхранители на един миг от живота на хората през отминалите времена. Една от старите фотографии заснета още преди осем десетилетия говори за едно интересно и мащабно събитие, което се провеждало в царибродското село Желюша.
Първият петък след Великден се нарича Благи петък или Светли петък. Тогава не се пости, а на трапезата е изнасят великденски яйца и козунаци. Точно на този ден в с. Желюша, отдалечено от града само 4 километра, до средата на 50-те години на ХХ с много емоции и настроение се провеждал голям селски събор.
За това свидетелстват старите фотографии, а една от снимките заснета на Благи петък е от семейния албум на семейство Виденови от Желюша.
По думите на старите желюшани и по данни на някои исторически факти, които ги няма в учебниците по история, съборът на Благи петък води началото си от далечни времена, когато са се събирали в радост местните хора, но и гости от близо и далече. Това е бил празник, на който хората отпускали душите си, пеели и танцували.
Преди Втората световна война желюшкият събор е бил един от 30-те най-големите панари в тогавашното Кралство Югославия, вписан в църковния календар като тридневен събор. Все пак съборът, според някои исторически данни, датира от началото на ХХ век, дори и преди това по време на Княжество България.
Селото ехтяло от смях и весела гълчава
Дойде ли ранна пролет, желюшани започвали да се стягат за събора на Благи петък. В ранния следобед на самия празник на ширинта наречена “Каракашево” в центъра на Желюша, където днес се намира хубаво уредена площадка за отдих, започвала да свири селска музика, наставала веселба и се извивало хоро, играно от малки и големи.
Селото дори ехтяло от смях и весела гълчава. Сергиите били препълнени с храна, питиета, облекло, грънчарски и други битови изделия. За събора минавал специален влак от Ниш за Цариброд, който спирал и в Желюша. Навсякъде гости от Цариброд и околните села, от Пирот, Ниш, Лесковац, София, Драгоман и други градове. Особена атракция на проявата било и подвижното кино.
Съборът се провеждал и по време на Втората световна война и десетина години след нея, разказва за ФАР 77-годишната желюшанка Росица Милев. Тя е била дългогодишен зъботехник в детска амбулатория в Пирот и постоянно идва в родното си село, където със съпруга си Александър всяка година отглежда цветя и градинарски култури.
„Тогавашните кафенета на Слава Милин и Ангел Цонев в Желюша предлагали богато меню, домашни питиета, мезета и традиционни ястия. Децата най-много се радвали на бонбоните и захарните пръчки, които специално за празника изнасяли Васил бонбонджията и Сали сладкарина, чиято сладкарница и днес съществува в Цариброд под името – Пчела, разквазва за ФАР събеседничката ни.
„За хубавото настроение се грижили духовите оркестри от с. Грапа и с. Сливница, както и царибродските музиканти. Всичко ехтяло от музика, а душата грабвали пъстрите носии и буйните народни хора. Каракашево било и място за нови познанства и срещи”, споделя още събеседничката ни.
„До Желюша с говежди вагони“ – София, 12 април 1895 г.
В пътеписа си „До Желюша с говежди вагони“ за международния панаир е писал още през 1895 г. известният български публицист и писател Алеко Константинов.
„В Желюша, кой каквото ще да казва, беше весело. Разбира се, че разгалените от обстоятелствата parvenus се мръщиха и там, че нямало удобства… При онуй ветровито-дъждовито време, при онуй грамадно стечение на хора, по-добро не можеше да се очаква на бедните желюшки ханчета. Гладен-жеден никой не остана. Народът беше оживен, весел. Сърби, българи – всичко се бе смесило в една пиюща, пеюща, играюща, въодушевена маса”, пише между другото Константинов в пътната бележка.
За съжаление, по заповед на тогавашната комунистическа власт провеждането на събора е прекъснато към 1955 г. Сред народа живее само хубавата приказка за този празник.
„На снимката се вижда весела компания видно в добро настроение, а отляво са майка ми Добра (родом от Планиница) и баща ми Петър Виденов (стар желюшанин кореняк)“, каза Росица Милев.
През последните години хората отново се интересуват от събора, защото Благи петък не е само част от историята на Желюша, но и част от традиционните цености и корените на българите в Царибродско.
П. Виденов
Фото: от семейния албум на семейство Виденови от Желюша
