В Културния център в Цариброд снощи бе открита изложба под название „Един българин – класик на германското кино“, а също така бе представена и книгата „Златан Дудов – Правият път към киното. От Цариброд през София към Берлин“. Куратор на изложбата, която ще бъде открита до края на месец май и автор на книгата е доц. д-р Александър Донев от София.
По думите на доцент Донев, книгата разказва за първите двадесет и няколко години от живота на великия царибродчанин и български филмов и театрален режисьор, сценарист, драматург и писател Златан Дудов.
„Като първа част от едно планирано по-голямо изследване за неговия живот реших най-напред да разкажа за онова, което е най-малко известно. И на заподноевропейската, на германската публика, където той е реализирал голяма част от кариерата си, но се оказа, че и на голяма част от българската и публиката от близките страни около България, които се интересуват от Златан Дудов също не знаят почти нищо за детството му, младежките му години, за училището, което е завършил, за първите му интереси към киното му и театъра. Книгата създадох с цел хората да научат повече за Златан Дудов. Струва ми се, че неговото творчество, неговия жизнен път е малко познат дори и на хората, които се интересуват от киното, които изследват българското и балканското кино. За мене беше важно с тази книга да подчертая връзката с Цариброд и тя не е просто фактическа, тя е много важна духовна връзка. Неговото раждане и първите години от живота му съвпадат с един период на духовен, творчески, граждански, социален възход на Цариброд. И мисля, че тази атмосфера е оказала влияние върху неговото духовно израстване, върху желанието му да се занимава с изкуство и чрез изкуството да даде нещо повече на света“, сподели Донев.
Според доцент Донев, Дудов е важен за Цариброд за да покаже, че и от един малък град, далеч от столицата със силата на самообразованието, със силата на личния интерес, на духа, на желанието да се занимаваш с изкуство можеш да стигнеш до най-високите нива на световната култура и на световното кино.
„Мисля, че Цариброд трябва повече да се вгледа, да повярва, че Златан Дудов е важен за идентичността му, за историята, но и за бъдещето му. Трябвало би да се замисли поне за една плоча, ако не другаде, то там където е Строшена чешма сега за да се отбележи, че в този квартал е роден преди повече от 120 години Златан Дудов“, изтъкна авторът на книгата.
Донка Стоянова Николова сподели пред ФАР, че най-новата книга на Александър Донев хвърля изобилна светлина върху първите години от живота на Златан Дудов, факти, които досега не бяха известни за живота в неговото семейство, причините, които го карат да напусне София и така рядко да се връща в България и Цариброд.
„Книгата на професор Донев е всъщност едно психологическо глеждане в образа на бъдещия голям творец. Доцент Донев с много респект разказва за условията, в които се формира характера на Златан Дудов. Нашето събитие днес, срещата с доцент Александър Донев е част от това желание децата и гражданите на Цариброд да се запознаят с културното наследство, което той завещава не само на България и на Цариброд, а на световното кино. Знаете, че на 30 януари т.г. в царибродската гимназия беше отбелязана неговата 120-годишнина. Народна библиотека „Детко Петров“ подготвя сборник, който се надяваме да бъде предоставен в своя свършен вид за годишнината от смъртта на Златан Дудов, която е на 12 юли т.г. Надявам се, че ще дойде време, когато към учебниците по История и Роден край ще има такава част за културната история на българското малцинство и тогава на първо място трябва да бъде изписана биографията и творческия път на Златан Дудов, каза Николова.
Организатор на събитието посветено на Златан Дудов бе Народната библиотека „Детко Петров“, с подкрепата на Културния център Цариброд.
Биография:
Доцент д-р Александър Донев е гост преподавател по различни дисциплини към катедра „Кинознание и кинодраматургия“. Преподава в НАТФИЗ от 1994 година. От 2017 година работи в сектор „Екранни изкуства“ на Институт за изследване на изкуствата – БАН. Занимава се с изследвания в областите: история на киното, история и теория на филмовата индустрия, киното и съвременните медии, социология на киното, българско кино. Има професионален опит като режисьор, сценарист и продуцент. Носител на наградата на Българската филмова академия като продуцент на анимационния филм „Как Сърдел направи ремонт“ (2015), номиниран за Наградата на София като режисьор на филма „Поетът Иван Пейчев – един невероятен гладиатор“ (2016). Членува в Европейската филмова академия, Съюза на българските филмови дейци, Съюза на българските журналисти. Избрани публикации: монографии – „Независимите в киното. От Едисон до Нетфликс“ (2019) и „Помощ от публиката. Българските филми и техните зрители в началото на ХХI век“ (2018); студии – „Съвременното асоциално българско документално кино“ (сп. „Проблеми на изкуството“,2020, № 2, 46-52), 2018. „Урок“ в контекста на българското независимо кино от началото на ХХI век. (2018, сп. Проблеми на изкуството, № 4, 13-20), „Пърформативната естетика на Христо и Жан-Клод“(2017, сп. Философски алтернативи, № 4 , 195-210); статии – On the Typology of Self-financed Feature Films after 1990. (in Nadezhda Marinchevska /Ed./, Post-Totalitarian Cinema in the Eastern European Countries – Models and Identities, 2019, Sofia, 59–70), Bulgarian socialist film industry as an organizational and business model: towards a research framework (in Art Readings. Crossing borders in arts: beyond modern & postmodern, 2018, Sofia, 217-223.
Вижте събитието, което изцяло засне ФАР ТВ.
Журналист: Александър Тодоров
Оператор: Стефан Павич
Монтаж: Микица Костов
Отговорен редактор: Петър Виденов
Продукция: ФАР ТВ
2023
