На 2 юни отбелязваме Деня на Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. Днес се навършват 147 години от гибелта на великия революционер и поет.
На 13 юли 1875 г. 27-годишният Христо Ботев пише във вестник “Знаме”: “Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея всичко може да прави!” Дали с тази си слова той не е предчувствал, че именно в името на тази свобода, ще загине след по-малко от година – на 2 юни 1876 г. във Врачанския Балкан.
А когато е писал поемата си „Хаджи Димитър“, Ботев едва ли е предполагал, че невероятните му думи: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“ той пише и за себе си.
През май 1876 г., като част от Априлското въстание, Ботев организира чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г., (2 юни по нов стил), в последният тежък бой на четата във Врачанския Балкан, Ботев е убит.
Историята на Ботевата чета е една от най-ярките страници в Априлското въстание от 1876 година – връх в освободителните борби на българите в Османската империя. Жестокото му потушаване предизвиква широк международен отзвук и довежда до освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г.
От 1901 година насам 2 юни официално се чества като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България, а от 1948 г. точно в 12:00 часа всяка година сирени приканват към едноминутно мълчание в цяла България.
Христо Ботев остава сред най-ярките личности на България. Роден е на 25 декември, нов стил – 6 януари 1848 година в град Калофер. Учи в Карлово и Калофер, а през 1863 година заминава за Одеса, където постъпва в Одеската гимназия, но през 1865 г. е изключен за свободолюбивите си идеи. През 1872 се установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на вестник “Свобода и независимост”. Издава сатиричния вестник “Будилник“ – 1873 г. След обявяването на Априлското въстание издава вестник “Нова България” – 1876 г, и организира чета в помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб “Радецки” и слиза в Козлодуй. Поет, публицист, журналист, преводач, литературен критик, революционер и мислител, Христо Ботев се превръща в икона за българите и в национален символ.
В цяла България се провеждат възпоменателни чествания и церемонии по поднасяне на венци и цветя пред паметниците на поета – революционер.
Основното училище в Цариброд носи името на Христо Ботев, а бюст-паметникът гордо стои пред училището. Името на Христо Ботев носят още царибродският театър и Народната библиотека в Босилеград.
Поклон пред паметта и саможертвата на Ботев и загиналите за свободата на България.
Името на Христо Ботев обединява всички.
Вижте репортаж за великанана на българския дух, който ФАР подготви в рамките на сериала „Детска енциклопедия“.
Подготвил: П. Виденов
Фото: Стефан Павич (бюст-паметник на Христо Ботев в Цариброд)
