Разговор за двуезичните списания „Фарче“ и „Небет тепе“ и за литературата на националните малцинства в Сърбия и България

На терасата на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София на 4 юли се състоя среща с редакторите на две двуезични списания. Това бяха „Фарче“ от Сърбия и „Небет тепе“ от България.

В разговора с техните редактори Елизабета Георгиев и Азиз Шакир-Таш, бяха очертани темите за общото между двете списания, трудностите, публиката и надеждите. На първо място беше поставен акцент върху двуезичността, която сближава списанията на двете малцинствени общности от България и Сърбия. Двуезичността отваря изданието и разширява неговата публика.

Азиз Шакир-Таш благодари на всички български автори, които са се отзовавали на поканата да участват в „Небет тепе“ през петте години от съществуването му. Те невинаги са изпращали свои нови произведения, но за аудиторията, до която списанието достига – от малки населени места, които не познават творчеството на съвременните български писатели – това е шанс да прочетат българска литература.

Елизабета Георгиев сподели за контактите си с българските писатели за деца, които е успяла да интервюира за трите години от съществуването на „Фарче“. И двамата редактори благодариха на редколегиите, с които работят и за огромната енергия и желание техните списания да съществуват.

„Небет тепе“ не се финансира нито от българската държава, нито от турската. Всеки от редакторите, сътрудниците, художниците и фотографите в списанието работи доброволно, а за да се издава списанието, то разчита на абонамента си и в значителна степен на помощи от хората на бизнеса. Главната движеща енергия в тази посока принадлежи на главния редактор Кадрие Джесур. Азиз Шакир-Таш си припомни отзвука, който списанието е получило при издаването на първите си броеве и за премиерата му в Пловдив.

 

Елизабета Георгиев каза, че през трите години от съществуването си „Фарче“ получава като малцинствено списание, издавано извън територията на страната, субсидия по българската помощ за развитие, но по закон тази помощ след третата година се преустановява и списанието вече трябва да търси нови начини, за да съществува. За съжаление, сдружението, което го издава „Емблема“ от Цариброд не може да разчита на помощи от заможни хора, както „Небет тепе“, тъй като българското малцинство в Сърбия живее в най-бедните райони на страната, а до момента няма заявена помощ и от местните общини.

Освен редактори на гостуващите списания Елизабета Георгиев и Азиз Шакир-Таш са поети и преводачи от и на български език. Елизабета Георгиев говори за книгата си за деца, която миналата година беше представена в Националната библиотека – „Чудесата на хартиеното ветрило“. Елизабета мечтае тя да бъде издадена от български издател в България и да се срещне с българската детска публика в страната. Тя каза още, че литературата за деца, която се издава в Сърбия е непозната, и обратно. не се познава и издаваната в България. Тя показа най-новата си стихосбирка „В храсталака на погледа“, издадена току-що, благодарение на Министерството на културата на Сърбия.

Азиз Шакир-Таш каза, че тази година има за какво да благодари на българското Министерство на културата, тъй като по програмата „Помощ за книгата“ предстои да излезе стихосбирката му „Аварийна лента на душата“ (изд. „Аквариус“). Той сподели също, че готви роман, свързан с темата за аутизма, приключва и работата върху превод, който предстои да излезе съвсем скоро.

Двамата редактори получиха традиционния подарък на Литературния клуб „Писмена“ – книга, а в специално подготвената витрина в Западното крило на Библиотеката са изложени броеве от двете списания. Витрината може да се види до септемврийското издание на „Писмена“, което е предвидено за 7 септември. Темата ще бъде спасяването на българските евреи с фокус върху два романа – „По релсите“ от Невена Митрополитска и „Роман за името“ от Людмила Миндова, съобщиха от Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София.

Източник: nationallibrary.bg

Фото: Стефан Рангелов