Историческа годишнина: 110 години от гибелта на поручик Генчо Неделчев

Представители на гражданските организации Културно-информационен център „Босилеград“, Сдружение „ГЛАС“ и Демократичен съюз на българите от Босилеград, жители на село Божица и представители на местните организации на ВМРО от Кюстендил и Дупница, на 11 юли в Божица почетоха паметта и положиха цветя пред паметника на поручик Генчо Неделчев, предаде Глас Пресс.

Tой е родом от Русе, командир на 16-та рота от 2-и Искърски полк на 5-та Дунавска дивизия, загива на 11 юли 1913 г. в сраженията при местността Панчин гроб и е погребан в двора на църквата в с. Божица. Историческите данни говорят, че имено тук на 1 ноември 1885 г. е започнала престрелката на кръстопътя между Панчин гроб, Букова глава и митницата между българските и сръбските гранични части последван от манифеста на крал Милан с който е обявена Сръбско-българската война.

По време на Междусъюзническата война отново при същата местност Панчин гроб в близост до с. Божица след кръвопролитни боеве загиват 79 български войници и офицери. Днес на Панчин гроб, Цветков гроб, Кървав камък и други места в Босилеградско няма други паметни знаци. Благодарение най-вече на босилеградския патриот и песионер Димитър Димитров – Треперски, който през последните десетина години направи невъзможното за да въстанови до голяма степен няколко от сегашните паметници. Останали са единствено паметника на поручик Генчо Неделчев в двора на църквата в Божица, както и паметните плочи в Босилеградското гробище на разстреляните български офицери.

„Почитането на паметта на поручик Генчо Неделчев е почит към всички български и сръбски жертви паднали по време на бойните действия в Босилеградско през лятото на 1913 г.“, каза Николов и добави:

„Въпреки че жертвите надминават 1000 убити български и сръбски войници и офицери, ожесточените бойни действия в Босилеградско в период 28 юни до 18 юли 1913 г., все още са бяло петно както в българската, така и в сръбската история. Странно е, че и едните и другите като че ли искат да ги забравят. Едната страна, може би заради грешките на българското командване, а другата, сякаш иска завинаги да се забрави и скрие нейното срамно и дръзко нахлуване на територията на Царство България”.

Източник и фото: Глас Пресс

Написал/ла
Без коментар

Оставете коментар