На 18 юли се навършват 186 години от рождението на Апостола на свободата – Васил Левски, който е роден в Карлово на 18 юли 1837 година. Чествания и тържествено отбелязване на годишнината има в цяла България и сред българските общности по света.
Васил Левски е идеолог на българската национална революция, организатор и ръководител на българското националноосвободително движение.
Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски е роден на 18 юли (6 юли ст. ст.) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Учи във взаимно училище в Карлово. От 1855 г. е послушник при вуйчо си Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. Пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон.
През 1861 г. под влияние на Георги Сава Раковски, Левски се посвещава изцяло на революционното дело. През 1861 г. Левски заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград, където заради храбростта и ловкостта му е наречен Левски.
В периода 1864-1867 г. Васил Левски е учител във Войнягово, Карловско, и в село Ени кьой, Тулчанско. През 1867 г. той се прехвърля в Румъния, за да се включи в подготвяните за преминаване в България въоръжени чети. През 1867 г. се включва във формирането на Втората българска легия.
Осъществява две обиколки в България – първата от 11 декември 1868 г. до 24 февруари 1869 г. и втората – от 1 май до 26 август 1869 г., по време на които изгражда първите революционни комитети в България – в Ловеч, Плевен, Карлово и Сопот. През есента на 1869 г. участва в създаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния.
На 27 май 1870 г. отново се връща в България и изгражда Вътрешната революционна организация (ВРО) в страната. На Общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април-4 май 1872) е утвърден за „главен апостол на цяла България, Тракия и Македония“, след което напуска Букурещ и продължава апостолската си дейност в българските земи.
На 27 декември (ст. ст.) 1872 г. е заловен от турските власти в Къкринското ханче (намиращо се в село Къкрина, Ловешко). От 5 до 10 януари (ст. ст.) 1873 г. е разпитван от Специална следствена комисия, която на 14 януари (ст. ст.) изготвя заключителния протокол, с който предлага да бъде осъден на смърт. На 22 януари ст. ст. със султанска заповед на Абдул Азис смъртната му присъда е потвърдена. На 6 февруари ст. ст. (18 февруари н. ст.) 1873 г. е обесен в покрайнините на София от турските власти.
След смъртта му в широка употреба влиза прозвището Апостола на свободата или само Апостола, за което заслуга има писателят Иван Вазов.
От историята на Цариброд
Според старите царибродчани, в тогавашния Цариброд, в хана на чорбаджи Цветко Ивков (около 1862 г.) е пребивал Васил Левски. Ханът се е намирал на кръстовището в махалата Строшена чешма, където чорбаджи Цветко през деня посрещал турците, а през нощта укрепвал Апостола на свободата и българските революционери.
Великото революционно дело на Васил Левски, неговите освободителни и хуманистични идеи, огромната му организаторска работа извършена за подготовката на българската национална революция, му отреждат челно място сред най-изтъкнатите личности в българската история.
Източници: БТА / ФАР
Фото: Стефан Павич (бюст-паметник на Васил Левски в Цариброд)
