КИЦ „Босилеград“ отбелязва 25-годишен юбилей

Културно-информационният център в Босилеград (сега КИЦ „Босилеград“) отбелязва 25-годишен юбилей. КИЦ „Босилеград“ официално бе открит на 2 октомври 1998 година като филиал на тогавашния КИЦ „Цариброд“, се посочва в публикацията предоставена до ФАР. Статията публикуваме изцяло.

Въпреки че в тогавашната Съюзна Република Югославия се водеше гражданска война, България и Югославия бяха подписали едно двустранно споразумение, в което беше заложено и откриването на КИЦ-овете в Цариброд и Босилеград с основната идея да разпространяват и развиват българската култура и писменост, да работят за опазването на българското културно наследство в Босилеградско и Царибродско, туризма, спорта и за развитието на българо-сръбските отношения.

На откриването в Цариброд и Босилеград имаше внушително българско държавно присъствие – представители на Народното събрание, Външно министерство, Министерството на култура, Агенцията за българите в чужбина, ВМРО, Българска православна църква, Българска национална телевизия, журналисти от официалната преса, културни дейци и пр. От сръбска страна почти нямаше официално присъствие ако не броим многобройната полиция и цивилните агенти на Държавна сигурност.

Както и да е, КИЦ-а отвори врати и около него се обединиха тогавашните членове и симпатизанти на Демократичния съюз на българите в Югославия, част от малцинствените писатели, поети, художници, публицисти и хора с родолюбиви и демократични убеждения.

В тогавашната напрегната политическа и военна обстановка, откриването на КИЦ-а си беше сериозно предизвикателство и дежурните юго-патриоти от български произход в Общинската организация на Социалистическата партия на Сърбия в Босилеград, Съюза на бойците, редакциите на „Братство“, „Радио Босилеград“, „Народне новине“, „Политика“, „Политика експрес“, „Борба“ и пр., започнаха да се упражняват в югославски и сръбски патриотизъм на гърба на КИЦ-а.

Общинската организация на Социалистическата партия в Босилеград издаваше съобщения, които редовно започваха със заклинания за вярност към Партията и Югославия и които „Братство“ и „Радио Босилеград“ яростно разпространяваха. Стигнаха дори и до предложение, с което се искаше от прокуратурата да забрани дейността на КИЦ-а и да го закрие!

Белградскиятофициоз „Политика“ тогава ни атакува с думите: „Създаването на КИЦ-а е най-голямата българска провокация през последните 40 години. Със своите културни дейности КИЦ-а налага институционална рамка за легални политически действия от позициите на великобългарската политика и териториалните претенции спрямо Югославия“.

Историята бе решила друго. КИЦ „Босилеград“ успя да надживее Югославия и повечето тогавашни сръбски комунисти от български произход. Въпреки множеството критични моменти, каквито бяха забраняването на „Бюлетина“, забраняването на честването на гибелта на Левски през 2011г. и „инвазията“ на три автобуса жандармерия с полицейски генерал от Белград по този повод, арестуването на тримата български лекари в КИЦ-а, арестуването на две паметни плочи с имената на жертвите от Погрома в Босилеградско, ежедневните провокации на границата при организирането на културни събития, досъдебни и съдебни производства, постоянни клевети, интриги и опити за компрометиране на КИЦ-а и неговите активисти в София. Подмолната война срещу КИЦ-а така и не престана и до днес.

На 25 годишния си юбилей в биографията на КИЦ „Босилеград“ остават записани множество български културни събития по повод български национални празници, културни постижения, награди, признания, но и поражения.

Списанието „Бюлетин“, паметникът на Левски в Босилеград, протести срещу отнемането на български коли, църквата „Св. Спас“ в Долна Любата, „Св. Иван Рилски“ в Паралово, спечелени и реализирани международни проекти, Меморандумът на КИЦ-а, Платформата за защита на правата на българското малцинство, около която се обединиха почти всички партии, сдружения и Националния съвет на българското малцинство, инициране на два дебата в Европейския парламент за положението на българското малцинство, успешни кандидат-студентски кампании, в които дадохме начален старт на над хиляда студенти към висшето образование по 103 ПМС, над хиляда деца от Босилеград почиваха на Черноморието за сметка на Народното събрание, на над три хиляди бе оказано съдействие за придобиване на българско гражданство благодарение, на което те се реализираха в България и Европа, почти целия возен парк в Босилеград е с български табелки, на над 200 души бе оказана безплатна, високо специализирана, а в някои случаи и животоспасяваща медицинска помощ на Военно-медицинска академия в София. С други думи, в продължение на 25 години, КИЦ-а ежедневно беше на разположение на българите в Босилеград.

Имахме дързостта да водим тешки спорове с най-отявените български врагове – представителите на консервативния великосръбски национализъм в лицето на феодалната местна власт, сръбските партии които подменяха вота на българското малцинство, Сръбската православна църква, която канонизира историческите фалшификати за тнр. „Сурдулишки мъченици“, сатанизирайки българите и България, с историци и журналисти, които и до днес продължават с антибългарските си внушения.

Заедно с Граждански комитет „Западни покрайнини“ атакувахме сръбските исторически фалшификации относно Ньойския договор. Изследванията на български историци разобличиха позабравената история за Погрома в Босилеградско на 15-16 май 1917г.

Около каузата на българите в Западните покрайнини се обединиха не малко хора в България и всеки даде по нещо от себе си за нея. Но това не беше достатъчно. Процесите на обезлюдване и обезбългаряване, коварно насърчавани от официалната власт, сериозно застрашават българите в Западните покрайнини. Пред опустошените улици и села, неминуемо следват въпросите – Сбъркахме ли нещо и Какво можехме да направим още?

Да, всички заедно претърпяхме поражение и не успяхме да поемем собственото си управление и отговорност за настоящето и бъдещето на общината. Загубихме битката с посредствеността, страхът и невежеството на хората, които предпочетоха да си свиват, вместо гордо да си издигат главите.

Иван Николов
председател на КИЦ „Босилеград“

Накъде отиваме и има ли надежда? В бурните и динамични събития в света и на Балканите предстоят тежки изпитания и опасности. Но има и надежда доколкото каузата на Западните покрайнини стане национална и европейска кауза на България и нейните европейски партньори. И доколкото положението и правата на българското малцинство се сложат в контекст на неговото развитие, в контекст на сръбско-българските отношения и в контекст на сръбската евроинтеграция. Европа има сериозен опит в решаването на етнически проблеми на границите на държавите. Ако го използваме, ако се поучим от начина, по който съседните държави Унгария и Хърватска се грижат за своите малцинства в Сърбия и ако това стане част от политиката на България към нас и към Сърбия тогава можем да оцелеем.

На сръбско-българската граница и сега чакат едни 34 милиона евро по Програмата ИПА за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия. Идеален шанс за европеизация на района – изграждане на пътна инфраструктура, опазване на културно-историческото наследство, решаване на икономическите проблеми. Не е ли късно? Никога не е късно.

Босилеградчани обичат родния си край. Пък и скоро може да им стане тесно в Европа под натиска на бежанците от Азия и Африка. И ако Босилеград един ден се европеизира, а границата стане прозрачна като границите на европейските държави, много от тях ще поискат да се завърнат по родните си места.

25 годишният юбилей на КИЦ-а не можаха да дочакат едни хора, които го подкрепяха, създаваха и дадоха всичко от себе си за да го има. Името и духът на нашият съратник Радко Стоянчов, поет, писател и общественик сякаш все още витае около КИЦ-а и ни предупреждава да не отстъпваме.

Източник: КИЦ „Босилеград”

Фото: Стефан Павич