Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

24 май е един от най-светлите български национални празници – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. С чувство на национална гордост се отдава почит на всички просветители, учени, творци и светли умове в българската история и съвремие, дали своя принос за развитието на просветата и културата.

Денят на солунските братя Св. св. Кирил и Методий – създатели на глаголицата, се отбелязва като църковен празник още през XII век, но като Ден на просветата за първи път се чества през 1851 г. в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров.

В края на ХХ век създателите на глаголицата – солунските братя Кирил и Методий, са обявени от папата за „покровители на Европа”.

Кирилицата, която се използва от общо 12 държави като официална азбука, е опростен вариант на глаголицата.

От 1 януари 2007 г. с приемането на България в Европейския съюз кирилицата става една от трите официални азбуки на общността наред с латинската и гръцката.

Върви, народе възродени

„Върви, народе възродени” е химнът на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Историята на създаването на химна е доста любопитна. Автор на текста е поетът Стоян Михайловски, който написал стихотворението през 1892 г. Първоначалният текст бил озаглавен „Химн на Св.св. Кирилъ и Методи” и включва 14 куплета, от които днес се зпълняват най-често първите шест. През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открил стихотворението в учебника на свой ученик. Изключително вдъхновен, той написал музиката към него само за около четвърт час.

Стихотворението „Върви, народе възродени”е преведено на 21 езика.

Подготвил: П. Виденов

Фото: Стефан Павич (паметникът на Св. св. Кирил и Методий в двора на царибродската гимназия)