Невъзможно е да се сбогуваш с велик човек. Великите хора продължават да присъстват чрез делата си. Помним ги и взимаме пример от тях.
Ненад Александров: 10.09.1978 г. – 24.08.2024 г. Героят на Босилеград! Посланикът на Босилеград и Краището!
Човек, който със своето съществуване и действия далеч надхвърли времето и мястото на непосредственото си обитаване. Ненад Александров беше обединил в себе си и четирите добродетели, които според Платон са кардинални, основни: беше и справедлив, и мъдър, и смел, и умерен.
В изявата на добродетелите надделява творческата страна на неговата личност. Скулптор и художник, той намира вдъхновение в мотивите на своето село Райчиловци, на своето Краище.
Ненад Александров с окото си забелязваше нещо, което другите хора не можеха да видят, впрочем художниците имат такава способност – и го пресъздаваше в своите дървени скулптури, в своите портрети. Той беше еднакво умел както в оформянето на дърво, така и в щрихите с молив и четка.
Имаше голямо желание да подреди своя самостоятелна изложба в София, което за съжаление няма да се сбъдне.
Събеседник… Приятел… Искрен приятел…
Многостранна личност – познавач на класическата литература, класическа музика и рокендрола… Планинар и природолюбител. Благодарение на планинарството става известен в цяла Сърбия, България, Северна Македония… Проучва и непоколебимо следва примера на най-великата личност в историята на Босилеград – академик Йордан Захариев. Следва и идеите на великите Иван Вазов и Алеко Константинов.
С планинарските си походи Ненад съживява Босилеград и околностите му и планинари, любители на природата и туристи от по-далечни райони започват редовно да идват в този край. Ненад Александров беше прозорецът на Босилеград към света! Ненад Александров беше един от символите на Босилеград за света!
След като изкачи през лятото на 2022 г. връх Мусал, най-високия в България и на Балканския полуостров, той бе наречен „героят на Босилеград“. Непрекъснато оправдаваше този епитет както в изкуството, така и в спорта.
Героите не умират! И затова Ненад Александров ще живее вечно!
Мирослав Докман
