В Кюстендил се проведе кръгла маса за българите на Балканите отвъд границата след 1878 г.

За нас в президентската институция няма разлика между българите, които живеят на територията на България, и българските общности зад граница. Смятам, че България, като страна член на Европейския съюз (ЕС) е достатъчно силна, има достатъчно силни лостове в ръцете си, за да може да защити всяка една българска общност зад граница, особено в т.нар. исторически диаспори, които, за съжаление и днес, в 21 век, една част от тях, са подложени поне на опити за асимилация. Това каза пред БТА вицепрезидентът на България Илияна Йотова в Кюстендил, където е участвала в кръгла маса „Българите на Балканите отвъд границата след 1878 г. Кодът на оцеляването“. Събитието е проведено под патронажа на вицепрезидента.

Проектът изследва българските общности на Балканите от миналото до наши дни с открояване на съвременните проблеми и перспективи, предаде БТА.

Проявата, в която участваха представители на българската общност от балканските държави, се организира в рамките на проекта „Българите на Балканите отвъд границата след 1878 г. Кодът на оцеляването“ към Фонд „Научни изследвания“ – Министерство на образованието и науката. Ръководител на проекта е проф. Боряна Бужашка от Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), с участието на преподаватели от висшето учебно заведение и изследователи от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките.

„Ние ще чуем представителите на всички общности, целта е освен да се запознаем с проекта на колегите от УниБИТ, който си поставя изключително амбициозна задача и неслучайно е наречен „Код на оцеляването“, да чуем и представителите на тези общности, за да видим с какво може да помогне българската държава и да видим и реалните проблеми. Много стари са проблемите, които имаме с българската общност специално в Сърбия – проблемите с българските учебници, избягване на наименованието български език, шопския език, но винаги съм склонна да мисля, че недостатъчно правим, не сме достатъчно активни и в България“, допълни Йотова.

Проблемът за това кой и как отговаря за правата и интересите на нашите общности е стар и за съжаление при нас този въпрос е разхвърлян в няколко институции, въпреки опитите им за координиране помежду им, каза вицепрезидентът. „Специалното внимание естествено е насочено към изпълнителната власт, а личното ми мнение е, че там има още много какво да се желае, в тази област“, каза още Йотова пред БТА.

Източник и фото: БТА