Православните вярващи днес отбелязват един от 12-те велики християнски празници – Възнесение Господне, в народа известен като Спасовден. Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство.
Първият петък след Великден се нарича Благи петък, защото не се пости и на трапезата между другото се изнасят великденски яйца и козунаци. Тъкмо на този ден в царибродското село Желюша до средата на 50-те години на миналия век се провеждал голям селски събор.
Православните вярващи днес честват Гергьовден – деня на Свети Великомъченик Георги победоносец, загинал през 303 г. при управлението на римския император Диоклециан. Георги се превръща в образец на “идеалния воин-християнин” и светец-покровител на войната и войската. Народните легенди приписват на светеца и ролята на
Великден в Русия е най-големият празник през годината. Наричат този ден Воскресение. В Царска Русия той бил посрещан с особена тържественост - пищно украсени църкви и къщи, илюминации, величествени служби. Главно място на великденската маса сега заемат козунакът и боядисаните яйца, поставени върху зелена
Великден или Възкресение Христово е най-големият, най-светлият празник за православните християни. В християнската религия на Възкресение Христово се чества връщането на Иисус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироноски, посетили
Православните вярващи днес отбелязват Велики или Разпети петък, кръстната смърт на Исус Христос. В този ден от Страстната седмица постът е особено строг. Според народното поверие на разпети петък не се върши никаква домакинска работа или в полето. На Велики петък, когато Спасителят умира
Тези два празника са с подвижна дата в зависимост от деня на Възкресение Христово, защото винаги са седмица преди него. Тази година Лазаровден се празнува в събота на 23 април, а Цветница в неделя, на 24 април. На Лазаровден (Лазарова събота, Лазарица) с празнична
Символиката на празника е свързана с пролетното събуждане на природата и новия земеделски сезон. С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лятото и времето се затопля. Господ удря 40 пъти с тояга по земята, за да я разбуди за пролетта. Според народното
Pravoslavna crkva 22. marta (9. marta po Julijanskom kalendaru) praznuje dan Svetih 40 Mučenika Sevastijstih. Četrdeset vojnika jednog puka u gradu Sevastiji 320. godine, za vreme cara Likinija prešli su u hrišćanstvo, uprkos izričitoj carevoj zabrani. Zbog svoje vere bili su najpre bičevani, a zatim i bačeni
Царибродчани и тази година в първата събота на Великденските пости отбелязаха Тодоровден, наричан още Конски Великден, Тодорова събота или Тодорица. Това е един от големите общоселски празници в годината, в центъра на който са конете. Ивица Томов украси конете си и с каруци и коли мина през
