Лазаровден и Цветница се честват последните събота и неделя преди Великден. В българската традиция те са празници на девойките (за разлика от Коледуването и Сурвакането, които са типично мъжки празници). Това са най-цветните и красиви момински празници, които символизират възраждащата се природа, изпращането на студените
Православните християни, които уважават Юлианския календар, на 14-ти февруари честват Свети Трифон – Трифоновден, празник на лозарите, градинарите и кръчмарите. Празникът се среща още под имената Зарезоя, Зарезановден, Трифун Зарезан и Трифун Чипия, а основният обред е зарязването на лозята, защото това е първата работа, с
Православните вярващи, които почитат Юлианския календар, на 20-ти януари честват паметта на Свети Йоан Кръстител – последния старозаветен пророк, кръстил Исус Христос в река Йордан. Той е наричан още Предтеча, защото е предизвестил идването на Христос на Земята. Сред народът денят се нарича още Ивановден. По
Православните вярващи, които почитат юлианския календар днес честват Богоявление, един от петнадесетте най-големи християнски празници. Богоявление се празнува ден след Кръстовден, а според Светото писание на днешния ден Йоан Кръстител кръщава Исус Христос във водите на река Йордан. На Богоявление се организира традиционно плуване за Честния
Вярващите, които почитат Юлинаския календар и сръбската православна църква днес отбелязват паметта на първия християнски мъченик – Св. Стефан. Сред народа празникът е известен като Стефановден и е третият ден на Коледа. Св. Стефан е създател на първата християнска общност и е особено почитан в Сърбия,
Sve crkve koje poštuju Julijanski kalendar i Srpska pravoslavna crkva danas proslavljaju Božić - najradosniji hrišćanski praznik i dan Hristovog rođenja. Prema jevanđelju Isus Hristos je rođen tačno u ponoć, kada se najsjajnija zvezda koja se kretala od istoka prema zapadu zaustavila iznad pećine kraj Vitlejema,
Meštani sela Željuša organizovali su i ove godine paljenje Badnjaka u porti crkve „Sveto Vaznesenje Gospodnje“. Vernici i poklonici hrišćanstva iz najvećeg dimitrovgradskog sela okupili su se na Badnje veče u čast najradosnijeg hrišćanskog praznika Božića sa željom za dobro zdravlje, da ova godina bude rodna
Na Badnje veče u porti crkve „Rođenje Presvete Bogorodice“ u Dimitrovgradu sveštenik Siniša Bubač osveštao je najpre Badnjak, a nakon toga obavljeno je tradicionalno paljenje Badnjaka. Neka je srećan Badnji dan i blagosloven najradosniji i najveći praznik povodom Hristovog rođenja! Atmosferu sa paljenja Badnjaka u Dimitrovgradu zabeležio
Pravoslavni vernici koji se pridržavaju Julijanskog kalendara danas obeležavaju Badnji dan unošenjem i paljenjem badnjaka, prazničnim liturgijama u hramovima i porodičnim tradicionalnim okupljanjem za posnom trpezom. Badnji dan prethodi najradosnijem hrišćanskom prazniku - Božiću kada se slavi Rođenje Isusa Hrista i koji zajedno sa Uskrsom predstavlja
Християнският свят, който почита Грегорианския календар, отбелязва днес един от най-големите църковни празници - Рождество Христово - Коледа, на който се чества рождението на Божия син - Исус Христос. С Рождество Христово се слага началото на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий Малки,
