a

Lorem ipsum dolor amet, modus intellegebat duo dolorum graecis

Follow Us
  /  ЛЕТОПИС   /  КРАТКА ИСТОРИЯ НА КУЛТУРНОТО РАЗВИТИЕ НА ЦАРИБРОД ОТ 1888 ДО ДНЕС

КРАТКА ИСТОРИЯ НА КУЛТУРНОТО РАЗВИТИЕ НА ЦАРИБРОД ОТ 1888 ДО ДНЕС

През средата на XIX, когато Цариброд е малко селище, населено предимно от българи, турци и черкези, грамотни хора са били рядкост. По това време в Цариброд нямало световни училища. Децата, които имали тази възможност, основно се образовали в пиротските училища. Липсата на образовани хора главна е причина, поради която културата в малкия Цариброд започва по-интензивно да се развива през втората половина на XIX век. През 1889 г. в Цариброд излиза списание „Домашен учител“, в чийто първи брой редколегията се обръща към бъдещите читатели, подчертавайки важността на четенето и литературата като един от първите знаци и потвърждения на свободата след дългогодишното османско робство. Във втория брой на същото списание, от февруари 1889 г., в текста „Дружества в Цариброд“ се подчертава: „Засега няма почти никакви (дружества), освен едно актьорско дружество, основано през август миналата година. Целта на това дружество, както ни казаха членовете на организацията, е да набират средства, като изпълняват театрални представления и тези средства да използват за откриване на градска библиотека или читалище в града.“

Въпреки че в българската историография за развитието на читалищата съществуват данни, че читалището в Цариброд е основано през шейсетте години на XIX век, по-автентичен и с документ потвърден е факта, че читалището в Цариброд е основано през 1898 година, десет години след основаването на актьорското дружество.

В периода от края на 19-ти век до края на Първата световна война в Цариброд съществуват множество дружества, които опазват културата и работят за възхода на културния живот в градчето. Въз основа на статии от периодични издания и архивни материали, със сигурност можем да кажем, че в града са работили Културно-просветно дружество „Христо Ботев“, гарнизонен любителски театър, Царибродско гимнастично дружество „Нишавски юнак“, Просветно дружество „Царибродска младеж“, а музикалният живот в градчето от 1904 до 1920 бил е „в ръцете“ на военния оркестър на 25-ти Драгомански полк.

Основните източници, от които научаваме за живота и културата в Царибродско са вестници и списания, публикувани в градчето към края на XIX и началото на XX век. Освен гореспоменатото списание „Домашен учител“ в Цариброд по това време са излизали още три значителни периодични издания. През 1902 г. се появява седмичника „Цариброд“, който е предимно политически вестник, но където излизат и важни информации за културата и обществения живот в града. Седем години по-късно, през 1909 г., в печатницата „Минев и Хаджиев“, покрай първата печатна книга в Цариброд „Стихове и проза“ от автора Христо Гоцев, се появява седмичникът „Нишава“, който с незначителни прекъсвания е излизал до 1915 г. Четвъртото значимо списание, което говори за културата и манталитета на градчето чрез хумор и сатира на сътрудниците си е „Клопотар“, появява се в бурната 1919 година. Всички тези периодични издания, с изключение на „Нишава“, излизали накратко, но са от голяма полза на историците за изучаването на социалния и културния живот на средата.

След присъединяването на Царибродския край към Кралство СХС настъпили значителни промени във всички области на живота – създават се нови политически и социални отношения, промени в областта на образованието и културата. След Ньойския договор, още през 1920 г. Царибродското читалище е преместено в град Драгоман, а по-късно в София, където се създава Царибродско бежанско читалище– София.

През двадесетте и тридесетте години на миналия век културния живот на Цариброд се намира в ръцете на младите хора, които се организират спорадично, подготвяйки програми с предимно забавен характер. Акцента слагат върху музиката и театъра. Но те се събират и около книгата, създавайки качествена културна обстановка в града. Така през 1928 г. Напредналата младеж от Цариброд основава собствена читалня и библиотека под название „Искра“. В читалнята се събирали млади, политически активни хора от онова време, а книжният фонд се състоял предимно от марксистка литература. За съжаление, властта забранява работата ѝ. В градчето съществували и други дружества, които организирали културни програми. Такива са „Соколско дружество“, „Коло на сръбските сести“ („Коло српских сестара“), културно-художествено и спортно дружество „Граничар”.

Писани следи от живот в Цариброд между двете световни войни могат да се намерят във вестник „Гласът на нашия изток“. В няколко случая този вестник докладва за работата на Югославския младежки клуб, основан през 1931 г., който усърдно работи върху развитието на културата в града. След създаването, клубът наброявал над сто членове. Освен музикална и театрална групи в клуба имало и читалня с библиотека. Според съвременниците клубната читалнята имала голям брой книги, а самите младежи проявявали интерес към книгите и четенето. По това време започва да се развива и културният живот в селата в Царибродско. Клубът организирал различни лекции и развлекателни и културни програми за гражданите. Особено успешна част от клуба била музиката, която непрекъснато подготвяла различни програми.

Новият исторически смут в Европа и на Балканите довежда до нови промени в Цариброд. След капитулацията на Кралство Югославия и бомбардировките на Белград, на 8 април 1941 г. българските и германските войски влизат в Цариброд. За укрепване на българското национално съзнание в града и селата новото българско управление открива нови училища и читалища. Училищата са добре оборудвани с учебни пособия, а читалищата са пълни с книги на български език. По същото време работят върху идеята да се възстанови и възобнови работата на читалището, което получава название Народно читалище „Отец Паисий“ и което официално започва работата си през януари 1942 година. Работи много амбициозно, за което свидетелстват данни за организираните културни програми, най-вече театрални. По това време на войната, театралната трупа интензивно подготвя многобройни пиеси от български и световни драматурзи, представени както в града, така и в многобройните новосъздадени селски читалища. В такива социално-политически обстоятелства се създават условия, които довеждат до важни промени в живота на Царибродското читалище, така че е взето решение бежанското читалище София да се върне в Цариброд и да се присъедини към новосъздаденото Народно читалище „Отец Паисий“, което се случва на 1 ноември 1942 година.

Културният живот в Цариброд в периода след Втората световна война е свързан с работата на Центъра за култура или Културния център. Идеята на културните дейци в Царибродско след края на войната била културните дружества в града да се поставят в едно пространство, което местното управление построило в центъра на града. Сградата на Културния център, започнала да се строи през 1946 г., и била открита през 1950 година. Новата сграда е предназначена за всички културни дружества в града – киното „Просвета“, културно-художественото дружество, библиотеката, театъра.

От голямо значение за запазването на данни за социалния и културния живот в Димитровград след Втората световна война е появата на периодични издания на български език в Югославия. През 1949 г. в Белград започва да излиза седмичникът „Гласът на българите в Югославия“, а през 1962 г. се появява най-популярният седмичник в тези райони и нещо като хроника на живота на българското национално малцинство вестникът „Братство“ и по-късно списанието „Мост”, които с години наред следят и културния живот в града.

До 1996 г. Центъра за култура Димитровград е център на културния живот в средата. Същата година Библиотеката излиза от Центъра и като независима институция с множество дейности и продължава да работи върху културното и историческото наследство на Царибродско и върху съвременното културно и научно творчество на местни автори и изследователи.

 

Елизабета Георгиев
Фотография: Личен архив на автора

Дизайн: Милана Виденов Миланов

Елизабета Георгиев е родена през петата година, на осмото десетилетие на ХХ век. Израснала е и все още расте в село Смиловци на Стара планина, където научила буквите, заобичала книгите, четенето и един прекрасен пролетен ден започнала да пише...