ЧУЖДОПЛАНЕТНИКЪТ

През лятото срещнах един чуждопланетник.
– Приличаш ми на медена питка – засмях се, а той се учуди:
– Какво е това?
– Не си ли чел приказката за медената питка?
– Децата от планетата Топ-Топ не четат приказки. Те по цял ден играят и летят до чужди планети.
След това обяснение го погледнах завистливо.
– Да не ми завиждаш?
– Как позна? – възкликнах.
– По очите ти. Станаха съвсем зелени. Когато децата от нашата планета се радват, те са розови, ако тъгуват, стават сини, някой завижда ли – целият е зелен.
Вгледах се добре в чуждопланетника и видях, че сега той прилича на хубава розова топка.
– Защо си толкова радостен?
– Защото за първи път ще чуя приказка. Нали ще ми разкажеш за медената питка?
– Е, добре – съгласих си и започнах да разказвам.
Розовата топка подскачаше на тънките си крачета, а антените й улавяха всяка дума и предаваха сигнали на далечната планета Топ-Топ. Сигурно всички деца там са слушали приказката.
– Чудесно! – възкликна розовият чуждоземец, когато свърших. – Сега ще ми покажеш ли къде се прави мед?
– Да ти покажа – съгласих се и нагазих боса в избуялата трева.
Поведох странния си гост към дядовите пчелни кошери. Розовата топка прибра всичките си антени и заподскача край мене. Аз я гонех, протягах ръце да я хвана и литвах с нея всеки път, щом я докоснех. Търкаляхме се в тревата и се въртяхме в кръг с пеперудите.
Кога сме стигнали пчелите – не зная. Тъкмо бях литнала с топката, но я изпуснах и паднах право върху един кошер. Пчелите забръмчаха сърдито и ме нападнаха отвсякъде. Напразно протягах ръце към розовия чуждоземец.
Вместо него в тревата намерих старата си топка. Тя нямаше антени, но също знаеше хиляди игри. А чуждопланетникът, изглежда, беше отлетял към Топ-Топ, изплашен от пчелите.
Оттогава не съм го срещала.

 

Анета Дучева
Дизайн: Милана Виденов Миланов