Точакат, кво чудо това било?

   Стигал је ко велосипед, па је станул колело, па точак, а својту немалечку рољу у царибродсћи анали и формирање на животан стил завршил је ко бицикла.

   У моје време је бил точак и ја сам га тека запамтил. Готово си свака фамилија је имала по јед`н, а некоје по два, па и по три. Но први точкове у Цариброд су стигли на началото на миналија век. Т`ги је напрајено и прво Колоездаческо дружество.  За сиротинсћи Цариброд су били толко скупи да су се за њи и њиве продавале.

124 Caribodski biciklista

   Имам спомен од по к`сно време, од чича Перу Денкова, кој ми је распрајал ко си је прв точак купил 1941.

125 Pera Denkica 1941

   – Дадо си две плате спестене, а и тата ми поможе, беше продал њиве у Градиње, та отидо у Софију  и си узе „Диамант“, ђермансћи и си се с`с њега докара до Цариброд. Те га у дворат још је жив, казувал ми је чика Пера.

   И по к`сно точковете су били скупи, ама се је с њи вршила работа, па је било штом се човек зажени одма му купују точак. Оно окол њега се је вртела породицата.

126 Stari bicikl

   Ако требе да нешто прекараш, те ти точак, ако појдеш на станицу, па точак, ако ти дооде госје с њега ђи чекаш од возат, ако појдеш с`с жену на славу и њу качиш на точакат, на рамку, а ка дојду деца т`ги се одма зади гуверналат догради још једно седло за детето, а жената мињује назад на задњото седло. Ка је нешто по свечано и газдата на точакат требе да облачи дреје, т`ги си с`с штипку за простор, заштипе ногавицете, та да ђи не уване ланацат и умаже, а може би и сцепи.  У това време су организоване и уличне трће, дека је награда за победникатога била пумпа или спољашна гума.

127 Caribrodske biciklistkinje

   После се измодираше та измислише и женсћи точкове, без рамку, та на женете да је по л`ко, да га ујаше, а и случајно ка се каче и дизају ногу да се нешто не види. На теквија женсћи точкове су се и деца учила да карају, јер бицикле малечће неје имало.

128 Tanja Videnov pocetak 60-ih

   Кој неје имал или неје мог`л да најде женску бициклу учил се је на мушку, поди рамку. Беше мода да украднеш точакат од дома, ако је нов још по убаво, и да ванеш да вуждиш по градат. Т`ги нарочно станеш тамо дека има деца и почиње завикување.

   – Дај ми бе један круг!

   – Не могу нов је. Че ме утепа татко ако га строшиш!

   – Нема бе, а и че ти дадем ланшњо коњаче, да ви`ш само ко се претка!

   И тија с точакат обично попушти и даде круг.

  После се мину некоје време и точковете стануше све по јефтини, а излезоше и „пониће“ прво „Томос“, па после „Рог“ и „Први партизан“, почеше се купују и лимузине и точакат стану све повече спорт отколкото потреба и начин на живот.

129 1963_street_Caribrod

   Но ја не забоварјам „реку“ од точкове по чаршијуту, рано сабале преди прву смену по фабрићете. Од једну страну „поток“ од к`мто Строшену чешму, Сателит и Казармете пош`л на работу, од другу исти тек`в се врча из трећу смену и само чујеш таката-таката и звончетија од точковете. Много пути тија шум ме је будил и много пути тека се сетим за Цариброд. Река од работници на точкове.

   Не забоварјам ни септембар 1968. ка Русите улезоше у Чешку. Чесисте од море у Бугарску нап`лнише Цариброд, а Цариброџање се уплашише од војну и почеше да праје запаси. И све на точкове карају… и брашно и зајтин и шићер и окол точакат баштата, до њега жената, до њу децата и сви га чушкају и завардују да не падне, онака препљен с`с еспап. Точакат ко да ђи окриљује,  раскарује стра и дава им силу.

   – Кво чудо било това точакат. Наш Новко ка га укачи за петнајесе минуте иде до Дујну бару и се врну, думаше мој деда Илија Бешлијин.

130 4. MTB MARATON

   Чудо  дедо, чудоо….. окол њега се је вртел цел живот у једно минуло време.

Слободан Алексич – Кьоса

Фото: От албума на Виртуален музей Цариброд, семейство Андонови, Гоцеви, Илиеви, и Виденови

Napisao/la

Въпреки това, че е роден в Пирот през 1955 година, за свое родно място счита Димитровград (Цариброд), където прекарва детството си и завършва основно училище и гимназия. Дипломира се във Философския факултет в Белград. В журналистиката е от 1982 година: най-напред в Радио Белград 202, след това в Радио Бор, накратко в Студио Б, а от август 1984 г. започва работа в Београдска хроника – по-късно Београдски ТВ програм. През лятото 1987 г. минава в Радио Югославия, за да се завърне в Телевизия Белград в декември 1995 година. В момента е журналист в сайта на РТС. Освен в радиото и телевизията, сътрудничи и с вестници, седмичници и периодични издания: „Данас”, „Време”, „Република” – на сръбски език и „Балканите”, „Братство” и „Мост” на български език. Работи и във филми, и един е от инициаторите и ментори на работилницата за антропологическият документален филм „Паметник”, която се проведе на Стара планина през 2008 г. и 2009 г. и в Канижа през 2010 година. Редактира книгата „Бескомпромисният Дудов” през 2003 година, издателство на Дома на културата „Студентски град”, която говори за жизнения път и поетиката на филма на Златан Дудов, великанът на филмовото изкуство.

Bez komentara

Sorry, the comment form is closed at this time.