a
 

Имало едно време – Събор в Желюша на Благи петък

   Първият петък след Великден се нарича Благи петък, защото не се пости и на трапезата между другото се изнасят великденски яйца и козунаци. Тъкмо на този ден в царибродското село Желюша до средата на 50-те години на миналия век се провеждал голям селски събор. Това го доказват и старите фотографии, на които се вижда весела компания видно в добро настроение.

38 Na Blagi petak v selo Zeljusa 1941.

   Благи петък в Желюша през 1941 г.

   По думите на старите желюшани съборът на Благи петък води началото си от далечни времена, когато са се събирали в радост местните хора, гости от близо и далече. Това е бил празник, на който хората отпускали душите си, пеели и танцували. Преди Втората световна война желюшкият събор е бил един от 30-те най-големите панари в Кралстовото Югославия, вписан в църковния календар като тридневен събор.

   Дойде ли ранна пролет, желюшани започвали да се стягат за събора на Благи петък. В ранния следобед на самия празник на ширинта наречена “Каракашево” започвала да свири селска музика, извивало се хоро и наставала веселба. Това бил знакът, че съборът започва.

   Селото ехтяло от смях и весела гълчава. Сергиите били препълнени с храна, питиета, облекло, грънчарски и други битови изделия. За събора минавал специален влак от Ниш за Цариброд, който спирал и в Желюша. Навсякъде гости от Цариброд и околните села, от Пирот, Ниш, Лековац и други градове. Особена атракция на проявата било и подвижното кино.

   Съборът се организирал и по време на войната и десетина години след нея. Тогавашните кафенета на Слава Милин и Ангел Цонев предлагали богато меню и традиционни ястия. Децата най-много се радвали на бонбоните и захарните пръчки, които специално за празника изнасяли Васил бонбонджията и Сали сладкарина. За хубавото настроение се грижили духовите оркестри от с. Грапа и с. Сливница, както и царибродските музиканти Генча (кларинет) и Гага (цигулка). Всико ехтяло от музика, а душата грабвали пъстрите носии и буйните народни хора.  “Каракашево” било и място за нови познанства и срещи.

   За съжаление, по заповед на тогавашната власт провеждането на събора е прекъснато към 1955 г. Повече от пет десетилетия обаче сред народа живее само хубавата приказка за този празник. През последните години хората отново се интересуват от събора и вече има инициатива за възвръщането му. Защото Благи петък не е само част от историята на Желюша, но и част от традиционните цености и корените ни.

П. Виденов

Фото: от албума на семейство Денкови и Андови

Napisao/la

Petar Videnov je rođen 1970. godine. Iako agronom po profesiji, u celosti se posvećuje novinarstvu. Novinarsku karijeru počinje u radio-televiziji Caribrod 1995. godine, gde kao novinar, voditelj i urednik već 21 godinu učestvuje u kreiranju i stvaranju raznovrsnih radijskih i televizijskih emisija, dokumentarnih filmova, reportaža i intervjua na bugarskom i srpskom jeziku. Posebnu pažnju posvećuje negovanju kulture i tradicije bugarske nacionalne zajednice u Srbiji. Novinar-urednik (1999-2000), član uređivačkog kolegijuma (2000-2002) i glavni i odgovorni urednik RT Caribrod (2002-2003) i (2009-2011). Dugogodišnji saradnik Novinsko-izdavačke ustanove „Bratstvo“ i istoimenog nedeljnika na bugarskom jeziku. Saradnik elektronskih i štampanih medija u Srbiji i Bugarskoj, a posebno Radio-televizije Srbije - „TV Žurnal na bugarskom jeziku“. Dopisnik nacionalnog bugarskog časopisa “Lov i ribolov“. Sa Agencijom za kinematografsku i televizijsku produkciju “Positive Production” iz Dimitrovgrada radio na izradi više dokumentarnih filmova i emisija – reditelj i scenarista dokumentarnih filmova „Trio Forte“ i „Zlatan Dudov“. Jedan od osnivača Udruženja građana „Emblema“ i Internet Portala „Far“. Bavi se publicistikom. Autor knjige „Po lovdžijski“. Član NUNS-a i međunarodne federacije novinara IFJ. Dobitnik značajnih novinarskih nagrada i priznanja na domaćim i međunarodnim medijskim festivalima.

Bez komentara

Na ovoj strani komentari su neomogućeni.