Една от перлите на Забърдието – манастирът св. Кирик и Юлита

   Бог е дарил Димитровград с прекрасни светини и разпределил ги така, че всеки край да си има по някоя като скъпоценност. Една от особените обаче е манастирът св. Кирик и Юлита в село Смиловци. Като перла в мидената черупка, манастирът блести от прегръдките на планината, която го закриля от забрава.

   Храмът разполага с много интересна история, обаче тук ще споменем само някои данни. Най-ранните сведения сочат, че е възникнал към края на ХVII и началото на ХVIII в., обаче най-вероятно е построен върху основите на много по-стар манастир. Каменен надпис на входа посочва 1839 г. за построяването му. Едно старо предание за възникването на манастира разказва, че е създаден по време на върлуването на болестта чума в тези краища. Населението от околните села избягало тук, за да се спаси от болестта и оцеляло по чудо. В знак на благодарност хората построили манастир с чешма, която съществува и днес. През ХVIII в. манастирът се утвърждава като духовно средище на района, а в началото на ХIХ в. в него съществува килийно училище. Има връзки с Рилския, Хилендарския и Зографския манастири.

   Празникът на светите покровители на манастира св. Кирик и Юлита се чества на 28 юли (15 юли по стар стил) и всяка година на този ден там е истинска магия, особено когато празненството бъде удостоено от църковните великодостойници, както тази година.

   Според житието Юлита била от стар римски род, овдовяла млада и имала само един син – тригодишния Кирик. Приела християнската вяра и заради гоненията по времето на Диоклециан избягала в Тарс, Киликия. Заловили Юлита и я измъчвали, а малкият Кирик наблюдавайки това, плакал и викал, като нарекъл себе си християнин пред мъчителите. Вбесеният управител го блъснал, той паднал на главата си и починал. След много мъчения 304 г. умряла и Юлита. Две прислужници ги погребали през нощта. Едната доживяла времето на император Константин, показала гробовете и разказала за тяхното мъченичество. Част от мощите им се намират в охридската църква “Св. Богородица”.

   Култът към светците се празнува във времето на най-топлия месец на годината, юли. В народната духовна култура той се свързва с т.н. Горещници от 27 или 28 до 30 юли (14 или 15 до 17), когато се почита св. Марина, наричана още Огнена. Огнищата се гасят и се спазва строго правилото да не се работи на нивата и на полето, за да не изгори реколтата.

   Днес в манастира обитават две монахини и братът на едната от тях. Игуменката мати Харитина ни разказа следното за манастира:

   „Аз дойдох тук на 1 май 2003 г. и заварих руини, обраснали в треви и бурен. С години не поддържан манастир – конакът срутен, по покрива на църквата израснали дървета, а в църквата слой пясък от 40 см, светия престол в олтара обърнат, сигурно някои иманяри са търсили злато. От иконостаса липсваха няколко икони. В конака нямаше място, където да седнеш на стол, а да не ти тече върху главата.“

   На въпроса ни какво я е накарало да остане тук, след като е заварила такова положение, тя отговори:

   „Задържа ме фактът, че манастирите, посветени на св. Кирик и Юлита, са рядкост. А като видях този на какво място е разположен, от изгрев до залез слънцето не спира да го грее. Второ – спокойно място, далеч от града. И реших да остана да го възстановя колкото-толкова, за да не стане така някога само да се споменава, че тук е имало манастир.“

   Мати Харитина детайлно описва възстановяването на светинята и  изтъква огромната помощ на Института за защита на паметниците, както и на Община Димитровград. Най-спешно било да се ремонтира покривът на конака, след това на църквата и нататък стъпка по стъпка, с Божата помощ успяват да възвърнат някогашния блясък на манастира и той да продължи да бъде на благодатна употреба на всички. Прекрасният иконостас също е реставриран от Института. Той е закаран в Белград и след три години напълно възстановен е върнат на мястото си. Сега представлява едно великолепие.

   Попитахме игуменката след като всичко е уредено както трябва, има ли нещо което да им липсва:

   „Липсва ни сестринство, останалото всичко е наред. Като би дал Господ да ни дойдат сестрички, без значение на каква са възраст, да несме самички, тогава всичко би било прекрасно.“

   Макар че са трима души в манастира, те много работят – занимават се със земеделие, гледат добитък, поддържат сградите… Питаме как успяват:

   „Да, имаме от всичко, но не много, от всичко по малко, колкото да имаме за собствени нужди, да не купуваме от пазара, а сами да си произведем.“

   Мати Харитина отправи и едно поръчение:

   „Искам да им поръчам, ето, ако даде Бог, ще се асфалтира пътя до манастира, да ни дойдат на гости, винаги ще са ни добре дошли, да си направят една разходка да видят светинята, да научат нещо ново, да усетят Божата благодат тук и да казват на своите приятели, че в Смиловци съществува един прекрасен манастир, посветен на св. Кирик и Юлита.

 Даниела Христов