В навечерието на Новата 2017 година: Странни новогодишни обичаи по света и Дядо Мраз

   Посрещането на Нова година датира отпреди 4000 години, когато още в древен Вавилон са организирани празненства. За хората Нова година е нов късмет и всички народи я празнуват в някаква форма. Всяка страна има свои традици, които донасят здраве и щастие. Светът е една цветна палитра от различни традиции и обичаи, които се честват с векове и предават от поколение на поколение.

   Самите обичаи в България целят осигуряване на благополучие през идващата година. Също е важно новогодишната трапеза да бъде богата, а в първите часове на Новата година във всеки дом влизат групи от млади момчета или ергени, наречени сурвакари, които носейки украсени дрянови пръчки, пожелават щастие на всеки от семейството.

   Испанците от дълго време насам спазват ритула да изяждат последователно 12 гроздови зрънца в новогодишната вечер, символизиращи 12-те месеца от годината. Според вярванията това ще им осигури здраве и успехи през Новата година.

   Италианците в новогодишната нощ изхвърлят мебели през прозореца. В Дания е традиция през нощта шегаджиите да свалят чужди прозорчета, а много от жителите на тази скандинавска страна скачат от своите дивани, за да прогонят злите духове.

   Немци и австрийци са приели за свой символ на благополучие коминочистача, но и прасето. В навечерието на Нова година Монетният двор на Виена пуска в обръщение монети с изображение на дете, покачило се върху прасенце.

   Според финските обичаи цялото семейство в навечерито на Новата година се къпе в банята, за да измие от себе си грижите за изминалата година.

   Шотландският фестивал „Хогманай” е едновременно красив и опасен. Там излизат по луците и въртят над главите си огнени топки, за да отпъдят лошите духове от селата си.

   Всички градове и села в Япония в новогодишната нощ са огласени с камбанен звън.

   Няколко дни преди Нова година в селата и градовете в Камбоджа се правят малки, пясъчни хълмчета. Правейки ги, хората искат да влязат в Новата година очистени от греховете.

   В Гвинея в новогодишната нощ излизат на шествие, предвождано от слонове, които са символ на сила и богатство. Шествието се придружава с песни, танци и разнообразни игри.

   Жителите на град Сао Пауло в новогодишната нощ обличат цветно бельо, специално предназначено за тази нощ. Ако някой е облякъл червено бельо, той очаква много любов, а ако цвета е жълт – очаква се доходна година.

   Най-голямото новогодишно парти на света се организира на „Шанз-Елизе”, където стотици хиляди празнуват настъпването на Новата година.

   В Ню Йорк пък гражданите с събират на Таймс скуеър, където в последните секунди на 31 декември огромно кълбо се спуска по един пилон. Когато падне топката, Новата година е дошла и всички се целуват и си разменят благопожелания.

   Колкото и странни да ни се струват някои от тези обичаи, всички те са заредени с оптимизъм и с желание за ново начало.

   Дядо Мраз и Снежанка

   Един от символите на Новата година е Дядо Мраз (Дядо Коледа), който винаги с чувала си носи подаръци на децата. Понякога го придружава и Снежанка.

   Негови прадеди са гномите, странстващите певци, музиканти, жонгльори и скитащите търговци на детски играчки. За руснаците той е Дед Мороз и е наследник на старославянските поверия. Навсякъде го наричат различно: в Испания – Папа Ноел, в Румъния – Мош Джариле, в Холандия – Синте Клаас, в Америка и Великобритания – Санта Клаус, в Сърбия – Дядо Мраз, в България Дядо Коледа, както се наричат и самите дни по време на Рождество Христово. Но, оказа се, че той има и един напълно реален прадядо. Първообразът на съвременния Дядо Мраз е точно Свети Николай (Никола).

   Костюмът му постепенно се отработвал и възприемал от всички хора по света. Отначало го изобразявали в плащ, холандците го рисували като строен мъж, който пуши с лула и се занимава с чистенето на комините, през които спуска подаръците на децата. После го обличат в червен кожух. През 1860 г. американският художник Томас Найт му слага брада, малко по-късно англичанинът Таниел създава образа на добродушния дядо, пръв приятел на децата.

   Макар че децата знаят, че техният Дядо Коледа или Дядо Мраз е грижовната им майка или заетият татко, с нетърпение очакват новогодишната нощ. Всеки се радва, когато види белобрадия старец с червени дрехи. Това е част от празничната магия, която завладява децата и възрастните в тези зимни дни, а детството свършва тогава, когато започваш да искаш подаръци от Снежанка, а не от Дядо Мраз. Така е по-сполучливо.

   ВЕСЕЛИ НОВОГОДИШНИ ПРАЗНИЦИ!

Подготвил П. Виденов

Фото: Славиша Миланов, Pixabay.com, Виртуален музей Цариброд

Napisao/la

Петър Виденове е роден през 1970 година. Макар и агроном по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1995 г. в радио-телевизия Цариброд, където като журналист, водещ и редактор вече 21 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, документални филми, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Виденов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-редактор (1999-2000), член на редколегията (2000-2002), главен и отговорен редактор на РТВ Цариброд (2002-2003) и (2009-2011). Дългогодишен сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с националната телевизия РТС – „ТВ журнал на български език“. Той е кореспондент на българското национално списание „Лов и риболов“. С агенцията за кинематографична и телевизионна продукция „Positive Production“ от Димитровград изготвя документални филми и предавания – режисьор и сценарист на филмите „Трио Форте“ и „Златан Дудов“. Той е един от основателите на сдружение на гражданите „Емблема“ и Интернет портала „Фар“. Занимава се с публицистика. Автор на книгата „По ловджийски“. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия и Международната федерация на журналистите (IFJ). Лауреат на значими журналистически награди и признания на домашни и международни медийни фестивали.

Bez komentara

Ostavi komentar