Днес – 3 март България чества 139 години от освобождението от турско робство. Националният празник се отбелязва в чест на подписването на Санстефанският мирен договор от 1878-ма година, който слага край на Руско-Турската война /1877-1878/ и урежда неокончателно създаването на третата българска държава. Договорът предвижда създаването на автономно, трибутарно княжество България с християнско правителство и правото да има войска. Начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде свободно избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили, като никой член на властващите в Европа династии не може да бъде избран на българския престол. Събрание от български първенци, свикано в Пловдив или Търново, трябва да обсъди и приеме основен закон на страната, по примера на тези в Дунавските княжества от 1830 г.
За първи път 3-ти март се отбелязва в старата столица Велико Търново през 1879-та. От 1888 г. празникът започва да се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. След 9 септември 1944 г. празникът спира да се отбелязва като официален и е обявен за шовинистичен. Той започва отново да се отбелязва всяка година, с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г., по повод на стогодишнината на събитието, на 3 март в чест на подписването на Санстефанския мирен договор на тази дата. (19 февруари стар стил) през 1878 г. На този ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния воин в София, в паметта на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II се провежда тържествена заря-проверка. Гражданите поставят венци и цветя на паметника на загиналите за освобождението на България руски, финландски и румънски войници.
По случай националният празник, всички музеи ще работят с вход – свободен. Интересното е, че Националния военноисторически музей днес за гостите и гражданите на София специално ще извади от своите хранилища оригиналния първообраз на българското знаме. За първообраз на съвременното българско държавно знаме се приема трибагреникът, изработен от Стилияна Параскевова, и предназначен за българските доброволчески дружини в Руско-турската война. На 8 май 1877 г. Иван Параскевов заедно с дъщеря си предават знамето на главнокомандващия руската Дунавска армия Великия княз Николай Николаевич, който обещава да го връчи на 4-та опълченска дружина. Това обаче не се случва и знамето не участва във войната.
Проектът за знамето, цветовете и символиката са дело на бащата на Стилияна – Иван Параскевов. Белият, зеленият и червеният цвят са цветове, които се срещат в знамена от националноосвободителното движение, но като съчетание с тази последователност се счита, че се появяват за първи път в това знамето.
В първоначалния проект за българска конституция текст за националното знаме не присъства. На 22 март 1879 г. народният представител Никола Михайловски повдига въпроса за „националните бои“. В дебата за цветовете на знамето участват Петко Каравелов, Константин Стоилов, Киряк Цанков и Петко Славейков. В крайна сметка Учредителното събрание приема чл. 23, според който „Българското народно знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цвят, поставени хоризонтално“. Счита се, че именно знамето на Стилияна служи като първообраз на народните представители при приемането на този текст.
Знамето става част от фонда на Националния военноисторически музей през 1946 г.
Честит празник на всички българи!
Мария Гоцева, София
Текстът е част от проекта „Гражданско обслужване и малцинствена общност“, който е съфинансиран от Община Димитровград в рамките на медийния конкурс за 2017 г.
Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.