Вицепрезидентът на България Илияна Йотова се срещна днес с димитровградската общественост

В рамките на днешното посещение на вицепрезидента на Р. България Илияна Йотова в Димитровград, в конферентната зала към спортната зала на града бе проведена среща с обществеността. На срещата присъстваха представители на местното самоуправление, Националния съвет, други  институции, както и заинтересовани граждани.

В началото на срещата с едноминутно мълчание присъстващите отдадоха почит на загиналите в опожаряването на Босилеград, което се случи на този ден преди точно сто години.

Кметът на община Димитровград Владица Димитров посочи, че посещението на вицепрезидента е от голямо значение за града, тъй като целта му е обществото да се информира за конкретните мерки, които Р. България може да предприеме за преодоляване на важни проблеми и въпроси, които да се решат в контекста на преговорите с ЕС.

В обръщението си към присъстващите вицепрезидентът Илияна Йотова също изтъкна важността на една подобна среща защото, според думите й, в София може много да се прочете за положението на националното малцинство в Сърбия, но живият контакт с хората и непосредственото обсъждане на проблемите са изключително важни. 

„Колкото повече си говорим помежду си, колкото повече сме информирани – това е залог за общото ни бъдеще”, каза тя.

В рамките на проведената среща бяха обсъдени въпроси от областта на образованието на български език и следването на димитровградските ученици в България, икономическото положение на обществото, издателството на български език, националните съвети и други проблеми, вълнуващи обществото. Вицепрезидентът Йотова обеща, че ще се заработи върху проблемите, обсъдени на срещата, но също така посочи, че по-голяма активност и единство в обществото също са особено важна стъпка в решаването на горещите въпроси.

 Д. Йеленков

Фото: Славиша Миланов

Napisao/la

Dijana Jelenkov rođena je 1988. godine u Pirotu. Osnovnu i srednju školu završila je u Dimitrovgradu, nakon čega nastavlja obrazovanje na Filozofskom fakultetu u Nišu (na osnovnim studijama Srbistike) i Novom Sadu (gde završava master studije na studijskom programu Srpska filologija: srpski jezik i lingvistika). A onda seda u voz i vraća se u Dimitrovgrad. Kako je uvek bila od one dece koja više vole da ispod drveta čitaju knjigu nego da igraju žmurke, odmalena se interesuje za književnost i jezik, i naročito za dijalekat svog kraja. Leksika govora Dimitrovgrada bila je i predmet njenog master rada – rečnika sa preko 2000 reči koje su u upotrebi u ovom lokalnom govoru. U slobodno vreme bavi se pisanjem (uglavnom proze, i povremeno poezije), i prevođenjem književnih tekstova sa bugarskog jezika na srpski (a kada joj dođe, i obrnuto). Nekada davno, radove iz oblasti dečjeg stvaralaštva objavljivala je u zborniku „Radovićev venac“, pesničkoj zbirci „Razigrani snovi“ i dečjem časopisu „Drugarče“. U novije vreme, neki od njenih tekstova pojavili su se u časopisu „Nedogledi“ Filozofskog fakulteta u Nišu, te u književnim časopisima „Trag“ i „Majdan“. 2015. i prva polovina 2016. godine bile su plodne za bujanje književničke sujete – donele su joj drugu nagradu na konkursu „Vojislav Despotov“ u Novom Sadu, treću na konkursu za satiričnu priču u okviru Nušićijade u Ivanjici, kao i mesto među tri nagrađene priče na konkursu magazina Crna ovca (blacksheep.rs); svojim pisanijima zauzela je prostor i u zborniku „Crte i reze 6“ (zbirci najboljih radova sa konkursa „Andra Gavrilović“ u Svilajncu), kao i u poetskom zborniku „Sinđelićeve čegarske vatre 26“ književnog udruženja Glas korena iz Niša. Njene kratke priče našle su se među izdvojenima i na naredna dva konkursa Crne ovce. Zajedno sa kolegom Ratkom Stavrovim i gospođicom Dorotejom Todorov objavila je prozno-poetsku zbirku "Dodir". Nije odolela ni iskušenju da se oproba kao novinar – na poziciji prevodioca i autora sarađivala je sa onlajn časopisom EMG magazin, a povremeno objavljuje tekstove i na portalu blacksheep.rs.

Bez komentara

Ostavi komentar