a
 

Репортерите на ФАР: В село Бистър се учат ученици с бистър ум и чиста душа

Село Бистър се намира в южната част на босилеградска община, разположено в котловина и обиколено с хълмове, по които се намират имотите на живеещите в това селище. През селото тече Тлъминската река, десен приток на река Драговищица. В самото село в реката се влива и Ярешнишкият поток. По течението на тези рекички понастоящем има построени няколко малки водноелектрически централи. Селяните негодуват, че особено в сухия период има липса на вода за напояване на градините и ливадите.

Селото е разпръснато, съставено от 11 махали, разположени от двете страни на реката. От лявата страна са махалите Рупи, Село, Търновци, Стойовци, Планина и Вировци, а от дясната страна Бели Брег, Тънки рид и Кошарска махала.

В центърът на селото са поместени всички учреждения от значение за живота на бистърчани. Тук са старото и ново училище, ученическото общежитие, пощата, църквата „Свети апостол Филип”, гробището със сграда за панихиди, някога е имало разсадник, и селски магазин, който представлява „осведомителен бюлетин” за възрастните, които всяка сутрин се събират и купувайки хляба и други дреболии, тук си обменят основните информации от всекидневието.

Първото училище в Бистър е построено през далечната 1908 година, а по-новото през 1960 г. Възрастните си спомнят, че по време на строенето на новото училище там се обучавали над 400 ученика, броят който е сравнителен на днешния брой на ученици от цялата територия на община Босилеград.

През учебната 2017/18 година в подведомственото училище в с. Бистър, което работи в рамките на централното основно училище „Георги Димитров” в Босилеград, са записани общо 22 ученика от първи до осми клас.

В първи клас се учи 1 ученик, втори няма, в трети – 2, четвърти няма, в пети клас са записани 5, в шести – 3, в седми – 6 и в осми клас – 5 ученика. Учениците от първи до четвърти клас се обучават в една топла и светла стая в сградата на общежитието. Учителката Весна Николов е с 23-годишен трудов опит и е много любезна. Разказва ни, че учителската професия е най-хубавата.

„За изминалите 23 години, започвайки в най-отдалеченото село на Босилеградско Доганица, след това в Горно и Долно Тлъмино и понастоящем в Бистър, винаги съм била щастлива, че имам възможността да науча децата преди всичко да пишат, четат и разсъждават. Имам възможност да приемам ежедневно топлина и любов, която излиза от детските души” – разказва любезната учителка.

Тя особено изтъква, че не е имала никога дилема защо е избрала учителската професия, дори и в моментите, когато е трябвало пеша през виелици и преспи да пътува в планинското село Доганица, за да стигне на работа, чак и тогава, когато се налагало без ток и елементарни условия да остава да спи в училищната стая.

Учениците от горните класове провеждат обучението в училището, построено през 60-те години на миналия век. Класните стаи се отопляват на печки, а служителя всяка сутрин подпалва печките, когато дойдат децата, за да им е уютно и топло. Внимателно слушат преподавателите и няма слаби ученици.

„Всичките заедно се трудим да постигнем резултати, което говори, че миналата учебна година имахме ученички, които показаха солиден резултат в надпреварите по биология и история” – похвалиха се учителите.

Дария Тасев е в осми клас и е пълна отличничка. Миналата година участва в окръжно съревнование по биология с връстниците си от Пчински регион във Враня, където спечели второ място.

Осмокласничката Кристина Миладинович пак участва в надпреварата по история. И тя отлично се представи на общинското състезание в Босилеград.

В училището в Бистър имат твърде добре уредени кабинети по техническо образование и по информатика. Децата изказват своите умения по техническо, когато поколения назад, заедно с преподавателите, правят най-различни съоръжения и макети.

По информатика учат да работят с компютри, за да не изостават от връстниците си в градските среди. Няма ученик, който да не знае да използва интернет, а в това се увери и репортерът на ФАР. Всички се разпитват кога ще излезе репортажа за тяхното училище, за да го прочетат и предложат на приятели чрез социалните мрежи.

От езиците изучават сръбски, български, английски и руски. Българският не им е труден, тъй като селото, което представяме се намира в непосредствената близост до границата с България, а местните жители говорят на диалект най-близък с българския книжовен език.

В рамките на бистърското училище работи и общежитие. Там в момента са настанени 4 деца от село Тлъмино. За тяхната сигурност и помощ при учене е ангажиран възпитател, който нощува заедно с тях в общежитието. Закуските им донасят учителите от Босилеград, а обяда и вечерята се подготвят в кухнята в Бистър.

Освен редовните активности свързани с ученето, учениците в Бистърското училище са включени в така наречените „секции“.

„Ние всяка година подготвяме по една мини постановка” – казва учителката Весна Николов и ни кани преди Нова година да присъстваме на програмата, която подготвят заедно учителите и учениците. Тогава присъстват и родителите и заинтересовани жители.

В сградата на старото училище в Бистър е поместен клона на босилеградската библиотека „Христо Ботев”. Уверихме се сами, че децата четат книги, тъй като по време на посещението ни в библиотеката в междучасието влязоха няколко ученици да вземат и върнат книги.

„Четат децата, особено книгите отнасящи се до редовната им литература, но и други съдържания” – сподели библиотекарката.

Братята Денис и Деян Насеви, единият петокласник, а другият седмокласник, ежедневно пътуват по 6 километра в една посока до къщата им в Горно Тлъмино. Те са добри деца с бистри погледи. На въпрос защо не живеят в общежитието децата ни в глас отговарят, че вкъщи им е по-добре и добавят:

„Не ни притеснява пътуването, ние обичаме да ходим, а когато стигнем в къщи чака ни топъл обяд” – казват децата.

Двамата са активни, когато става дума за помагане на родителите им.

„Щом напишем домашното и научим, ние излизаме навън и започваме да помагаме около ежедневните работи на село. Най много пасем кравите и се играем покрай реката” – споделят братята Насеви.

Баща им Душко работи в мината в съседното село Караманица, а майка им Оливера е куриер в четирикласното училище в Горно Тлъмино.

„Имаме си всичко, от което се нуждаем, ползваме и съвременна техника – лаптоп, телефони и помагаме на родителите. Ние сме твърде щастливи деца” – гордо обясняват учениците-пешеходци Денис и Деян Насеви от Горно Тлъмино, учещи се в с. Бистър.

По традиция си правим обща снимка – всички и ученици и учители и вашия репортер. Разделяме се с много впечатления и с една и съща мечта – дано не се закрият тези училища – последните пазители на културата, традицията и живота в селата в Босилеградско.

Б. Иванов

Фото: DIP Production

Текстът е част от проекта „Пазители на традициите“, който е съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2017 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

 

Napisao/la

Božidar Ivanov je rođen 1970. godine. Iako ekonomista po profesiji, potpuno se posvećuje novinarstvu. Novinarsku karijeru počinje u Ustanovi Centar kulture Bosilegrad u organizacionoj jedinici Radio-televizija Bosilegrad od 1998. godine, gde kao novinar-voditelj već 18 godina učestvuje u stvaranju raznovrsnih radijskih i televizijskih emisija, reportaža i intervjua na bugarskom i srpskom jeziku. Posebnu pažnju posvećuje negovanju kulture i tradicije bugarske nacionalne zajednice u Srbiji. Novinar-voditelj od 1998. do 2016. godine u Radio Bosilegradu iza koga stoje sati i sati emisija, reportaža, intervjua... Saradnik Novinsko-izdavačke ustanove „Bratstvo“ i istoimenog nedeljnika na bugarskom jeziku. Saradnik elektronskih i štampanih medija u Srbiji i Bugarskoj, a posebno Radio-televizije Fokus, Televizije 017 i Bugarskog nacionalnog radija. Član NUNS-a, dobitnik novinarskih priznanja na domaćim i međunarodnim medijskim festivalima. Učesnik na svim BBC-ovim školama i aktivni učesnik u očuvanju informisanja na bugarskom jeziku preko Komisije za informisanje Nacionalnog saveta bugarske nacionalne manjine Republike Srbije u predhodna dva saziva.

Bez komentara

Ostavi komentar