a
 

Почитаме Света Петка

На 27/14 октомври православната църква почита Света Параскева или наричана още от народа Света Петка. В нашите краища празникът е известен и с наименованието Петковден. Светицата е една от най-обичаните и почитани в целия православен свят, близка на българи, сърби, румънци, гърци…, тъй като своята обич и закрила изпраща еднакво на всички.

Иконата на Света Петка изобразява млада хубава жена в монахински или царски одежди, с кръст в лявата ръка, а дясната поставена на гърдите. Обикновено иконата е представена в цял ръст. Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи, за всеправославната почит към Св. Параскева голямо значение има и нейното име, което на гръцки означава “петък”. Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди – символ на Възкресението в неделния ден.

Света преподобна Параскева е родена в гр. Епиват (земите на днешна Тракия) между Силиврий и Цариград, от родители благочестиви и честни хора. Живее през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса.

Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобна Петка 1238 година били пренесени от Епиват във Велико Търново по нареждане на Цар Иван Асен. През 1393 г., когато столицата пада под османско владичество, мощите биват занесени във Видин, но 6 години по-късно, когато и той пада под османска власт, те заминават за Белград в Сърбия. Когато турският султан Сюлейман Великолепни достига и тези земи, тленните останки на светицата 1521 г. биват пренесени в Цариград.

През 1641 г. мощите отпътуват за Яш, Румъния, в църквата “Св. Три светители”. По-късно избухва пожар, костите по чудо остават невредими и биват пренесени в новата митрополитска катедрала „Сретение Господне“ в Яш, където пребивават и до днес. Ето защо света Петка се тачи от толкова много народности.

Родена в семейство на заможни родители, още от малка Света Параскева раздавала одеждите си на бедните. След смъртта на родителите й, тя раздала имуществото им на нуждаещите се и се заселила в Ираклийско предградие при усамотения храм “Покров Богородичен”. След пет години отишла да се преклони пред гроба Господен, посетила и други свети места в Палестина, след което заживяла като отшелничка в Йорданската пустиня. Малко преди смъртта си се завърнала в родния Епиват. Две години след това предала на Бога душата си.

Света Петка е покровителка на дома и семейството, на брака и плодовитостта, на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. Тя помага при телесни болести и недъзи – паралич, очни болести.

Празникът в чест на Света Петка – Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. Народа отбелязва Петковден като начало на зимните празници. По традиция се правят молитви (курбани), сборове и служби за здраве и плодородие.

На този ден във всички православни храмове се служни празнична Света литургия. Повече от 30 години продължава традицията по почитане на празника и в с. Смиловци край храма, посветен на св. Петка. Всяка година на този ден край светинята се събират стотици хора, за да прережат обредния хляб в чест на св. Петка и да отправят молитви към нея да продължи да ги подкрепя в живота. Разбира се, традицията не прекъсват и семействата, които от години специално за празника приготвят и раздават молитвена чорба за здраве и духовни сили на всички дошли да почетат празника.

Нека да е честито на всички празнуващи!

Подготвила: Дaниела Христова

Фото: от албума на Деян Тодоров

Napisao/la
Bez komentara

Ostavi komentar