Премиера на детската пиеса „Малкият принц” в Димитровград на 10-ти май

В Народна библиотека „Детко Петров” в Димитровград 15 ученици от димитровградското основно училище вече един месец активно репетират пиесата „Малкият принц” от Антоан де Сент Екзюпери. Адаптация на български език е от българската актриса Анна Петрова. Известна е вече и дата на премиерата – 10 май.

Според думите на ръководителят на театралната работилница Албена Милев, репетиции се провеждат всеки работен ден. Преди около две седмици приключиха репетициите с четене, а от тогава се репетира на сцена, с което децата отлично се справят.

„Предстои ни да завършим костюмите, някои сценични решения вече са готови и остават само определени финеси” заяви Милева пред портал ФАР и добави, че настоящата идея за първото представяне на пиесата е лятната сцена в двора на библиотеката.

Според нея, децата вече съвсем добре се справят и с българския език и въпреки че от началото не всичко е било безпроблемно, доста отдадено са работили, така че вложения труд има вече и отлични резултати.

„Хубаво е да се работи с деца – това е нещо, което ви вдъхновява във всеки смисъл на думата и Ви кара да се чувствате по-млади. Децата могат и да Ви засмеят, понякога малко и да Ви изнервят, да „раздвижат” всекидневието, но и със своята находчивост бързо да приведат нещата в ред”, сподели тя.

С малките актьори като режисьор на пиесата работи Борис Лазаров, който сподели впечатлението, за което твърди, че винаги го е имал – а именно, че царибродските деца са по-талантливи отколкото тези, с които е работил в повече различни места в Сърбия и България. Като посочи, че за всеки актьор са еднакво важни и таланта и усиления труд, той сподели, че и в екипа, който подготвя „Малкия принц” има вече няколко изключителни таланти, които биха могли да продължат да се занимават с актьорско майсторство и в бъдеще.

„Очаквам едно много хубаво представление, което не е „по калъп”, а е даже и малко нестандартно – нестандартно, когато говорим за сценографията, костюмите, техническата организация, но и режисьорски и актьорски”, посочи Лазаров.

Въпреки че адаптацията на Анна Петрова, казва режисьорът, е предназначена по-скоро за деца – малки актьори и малки зрители, сигурен е, че представлението ще бъде еднакво интересно и за възрастните почитатели на театъра. Според думите му, пиесата в малко текст съдържа много послания към децата, към възрастните, към нашите родители, съграждани, колеги –  към всички.

Беше ни любопитно и да узнаем, с какво най-много се различава работата с деца в сравнение с работата с възрастни актьори.

„Има неписано правило в театъра, че детската публика не можеш да я излъжеш. За разлика от възрастната публика, където всеки ще те тупне по рамото и ще ти каже, че е било страхотно, децата казват – ти беше отчаян, или ти беше добър… Така е и с децата-актьори – не можеш да ги излъжеш, или им харесва, или не им харесва” каза Лазаров и добави:

„Самият факт, че децата, които през февруари се явиха на кастинг все още са тук е успех за нас, за града и за бъдещето на театъра в този град.”

В ролята на Малкия принц ще видим петокласничката Петра Димитров. Въз основа на първия си актьорски опит, тя сподели, че не е трудно да бъдеш актьор – и напротив, репетициите и подготвянето за премиерата са й изключително интересни и минават без каквито и да е трудности.

Сред най-малките актриси е и Маша Станкович, ученичка от първи клас, която в пиесата играе една от симпатичните малки рози. Досега не е участвала в пиеси, но каза че репетициите не я затрудняват, нито пък изпитва притеснение от премиерата и излизането на сцена.

Шестокласничката Нина Цветков изпълнява две роли – на пияния и на ехото, но споделя, че не й е изморително да играе повече от един образ. Също така, не й представлява проблем, че пиесата е на български, тъй като добре се справя с езика и в училище.

И трите ни събеседнички се съгласиха в едно – въпреки че за първи път се пробват като актриси, с удоволствие биха се опитали на театралната сцена и в някое ново представление.

Паралелно с „Малкия принц” в библиотеката се подготвя още една пиеса – по приказката „Пепеляшка” в адаптация на Александър Попович, която ще е на сръбски език и в която участват двадесетина ученици от основното училище. Имайки предвид, че става дума за по-малки деца, с които се работи по-трудно и по различен начин и самите подготовки вървят по-бавно, а Лазаров заяви, че премиерата на „Пепеляшка” се очаква в началото на юни.

  Д. Йеленков

  Фото: Дияна Йеленков

Текстът е част от проекта „Демократично общество – информиран гражданин“, който е съфинансиран от Община Димитровград в рамките на медийния конкурс за 2018 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Napisao/la

Dijana Jelenkov rođena je 1988. godine u Pirotu. Osnovnu i srednju školu završila je u Dimitrovgradu, nakon čega nastavlja obrazovanje na Filozofskom fakultetu u Nišu (na osnovnim studijama Srbistike) i Novom Sadu (gde završava master studije na studijskom programu Srpska filologija: srpski jezik i lingvistika). A onda seda u voz i vraća se u Dimitrovgrad. Kako je uvek bila od one dece koja više vole da ispod drveta čitaju knjigu nego da igraju žmurke, odmalena se interesuje za književnost i jezik, i naročito za dijalekat svog kraja. Leksika govora Dimitrovgrada bila je i predmet njenog master rada – rečnika sa preko 2000 reči koje su u upotrebi u ovom lokalnom govoru. U slobodno vreme bavi se pisanjem (uglavnom proze, i povremeno poezije), i prevođenjem književnih tekstova sa bugarskog jezika na srpski (a kada joj dođe, i obrnuto). Nekada davno, radove iz oblasti dečjeg stvaralaštva objavljivala je u zborniku „Radovićev venac“, pesničkoj zbirci „Razigrani snovi“ i dečjem časopisu „Drugarče“. U novije vreme, neki od njenih tekstova pojavili su se u časopisu „Nedogledi“ Filozofskog fakulteta u Nišu, te u književnim časopisima „Trag“ i „Majdan“. 2015. i prva polovina 2016. godine bile su plodne za bujanje književničke sujete – donele su joj drugu nagradu na konkursu „Vojislav Despotov“ u Novom Sadu, treću na konkursu za satiričnu priču u okviru Nušićijade u Ivanjici, kao i mesto među tri nagrađene priče na konkursu magazina Crna ovca (blacksheep.rs); svojim pisanijima zauzela je prostor i u zborniku „Crte i reze 6“ (zbirci najboljih radova sa konkursa „Andra Gavrilović“ u Svilajncu), kao i u poetskom zborniku „Sinđelićeve čegarske vatre 26“ književnog udruženja Glas korena iz Niša. Njene kratke priče našle su se među izdvojenima i na naredna dva konkursa Crne ovce. Zajedno sa kolegom Ratkom Stavrovim i gospođicom Dorotejom Todorov objavila je prozno-poetsku zbirku "Dodir". Nije odolela ni iskušenju da se oproba kao novinar – na poziciji prevodioca i autora sarađivala je sa onlajn časopisom EMG magazin, a povremeno objavljuje tekstove i na portalu blacksheep.rs.

Bez komentara

Ostavi komentar