Успешно представяне на пиесата „Малкият принц” в Димитровград

Премиерата на детското представление „Малкият принц” бе културното събитие, на което се падна честта да открие лятната сцена в двора на Народна библиотека „Детко Петров” в Димитровград. Първото представяне на пиесата предизвика огромен интерес сред почитателите на театъра от различни поколения. На лятната сцена липсваха свободни места за всички, които снощи поискаха да видят представлението.

Пиесата „Малкият принц”, подготвена въз основа на едноименното произведение на Антоан де Сент Екзюпери и в адаптация на българската актриса Анна Петрова, пред многобройната публика представиха 17 ученички от основно училище „Христо Ботев”. Малките актриси са част от новооснованата детска театрална група, наречена „Камъче”, която подготви представлението заедно с постановчик-актьора Борис Лазаров и ръководителя на театралната работилница Албена Милев.

Преди началото на пиесата директорът на библиотеката Ясминка Манчев поздрави присъстващите. Тя посочи, че премиерата на „Малкия принц” като първо събитие, което се състои на лятната сцена е наистина важно за библиотеката, особено имайки предвид, че то се случва в годината, в която Народна библиотека „Детко Петров” отбелязва 120 години дейност. Тя изтъкна, че представлението вече е получило покани за участия във фестивали в Сърбия и в България.

Към публиката се обърна и Славолюб Маноилов, член на общинския-изпълнителен съвет за култура, младежта и спорта. Той изрази желание лятната сцена и в бъдеще да работи със същия успех, както и в деня на откриването й, но и надежда, че ще има възможност и за разширяване на сцената, тъй като премиерата на „Малкия принц” показва, че понастоящем не е достатъчна да побере всички заинтересовани посетители. Той благодари на всички, участвали в подготвянето на пиесата и особено на самите деца, вложили труда и времето си в подготовките.

Ролята на Малкия принц изигра петокласничката Петра Димитров, която успешно се справи със задачата на главен актьор, въпреки че това бе първото й участие в театрално представление. В ролите на останалите герои от литературния свят на Екзюпери отлично се представиха и останалите малки актриси: Кристина Гоцев, Владана Алексов, Лола Борисов, Ванеса Василева, Анджела Цветков, София Иванов, Марта Костов, Лара Иванов, Хелена Стоянов, Сташа Донков, Ана Киров, Мария Георгиев, Миня Цветков, Дуня Димитров, Маша Станкович и Зорница Лазарова. С младостта си и доброто представяне на театралната сцена, момичетата несъмнено спечелиха симпатиите на публиката.

Специфичните сценични решения и костюми с доминиращата си черно-бяла комбинация на цветовете по интересен начин ни предаваха същността на странния свят на възрастните, в контраст срещу който стои Малкия принц със златните си коси, идеалите си и искрения детски мироглед. В текста, изпълнен на български, неочаквано и изключително ефектно прозвуча и сръбски език – във впечатляващото изпълнение на известната песен „Негде ту иза дуге”.

Препълнената лятна сцена и бурните аплодисменти на публиката показаха, че актьорите, режисьора и ръководителя несъмнено отлично са се справили със задачите си, но и че избрания текст е наистина универсален, привлекателен и разбираем за зрителите независимо от възрастта им.

На премиерата на „Малкия принц” присъства и Анна Петрова. Актрисата от Младежкия театър „Николай Бинов” от София не се и опита да скрие емоциите си и сподели, че е изключително развълнувана от прекрасния начин, по който децата представиха умния текст на Екзюпери, който според думите й показва, че и за деца може да се пише като за възрастни.

След „Малкия принц” в предстоящия период се очаква да видим и детското представление „Пепеляшка”, по едноименната вълшебна приказка и в адаптация на Александър Попович.

  Д. Йеленков

  Фото: Славиша Миланов

 Текстът е част от проекта „Демократично общество – информиран гражданин“, който е съфинансиран от Община Димитровград в рамките на медийния конкурс за 2018 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Napisao/la

Dijana Jelenkov rođena je 1988. godine u Pirotu. Osnovnu i srednju školu završila je u Dimitrovgradu, nakon čega nastavlja obrazovanje na Filozofskom fakultetu u Nišu (na osnovnim studijama Srbistike) i Novom Sadu (gde završava master studije na studijskom programu Srpska filologija: srpski jezik i lingvistika). A onda seda u voz i vraća se u Dimitrovgrad. Kako je uvek bila od one dece koja više vole da ispod drveta čitaju knjigu nego da igraju žmurke, odmalena se interesuje za književnost i jezik, i naročito za dijalekat svog kraja. Leksika govora Dimitrovgrada bila je i predmet njenog master rada – rečnika sa preko 2000 reči koje su u upotrebi u ovom lokalnom govoru. U slobodno vreme bavi se pisanjem (uglavnom proze, i povremeno poezije), i prevođenjem književnih tekstova sa bugarskog jezika na srpski (a kada joj dođe, i obrnuto). Nekada davno, radove iz oblasti dečjeg stvaralaštva objavljivala je u zborniku „Radovićev venac“, pesničkoj zbirci „Razigrani snovi“ i dečjem časopisu „Drugarče“. U novije vreme, neki od njenih tekstova pojavili su se u časopisu „Nedogledi“ Filozofskog fakulteta u Nišu, te u književnim časopisima „Trag“ i „Majdan“. 2015. i prva polovina 2016. godine bile su plodne za bujanje književničke sujete – donele su joj drugu nagradu na konkursu „Vojislav Despotov“ u Novom Sadu, treću na konkursu za satiričnu priču u okviru Nušićijade u Ivanjici, kao i mesto među tri nagrađene priče na konkursu magazina Crna ovca (blacksheep.rs); svojim pisanijima zauzela je prostor i u zborniku „Crte i reze 6“ (zbirci najboljih radova sa konkursa „Andra Gavrilović“ u Svilajncu), kao i u poetskom zborniku „Sinđelićeve čegarske vatre 26“ književnog udruženja Glas korena iz Niša. Njene kratke priče našle su se među izdvojenima i na naredna dva konkursa Crne ovce. Zajedno sa kolegom Ratkom Stavrovim i gospođicom Dorotejom Todorov objavila je prozno-poetsku zbirku "Dodir". Nije odolela ni iskušenju da se oproba kao novinar – na poziciji prevodioca i autora sarađivala je sa onlajn časopisom EMG magazin, a povremeno objavljuje tekstove i na portalu blacksheep.rs.

Bez komentara

Ostavi komentar