a
 

Георги Котев, рецитатор, актьор, фолклорист: „Важно е да бъдем всестранни и да използваме времето си за положителни неща“

Георги Котев е ученик в трети клас в гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ в Димитровград. Той е отличник, който има всестранни хобита, като рецитиране, актьорство и други. Неотдавна Георги постигна изключителен успех в сферата на писането. Той спечели втора награда на конкурса за есе на тема „Мисия будител“. Събитието се проведе по случай великия празник, Деня на народните будители, и бе организирано от областната администрация на Софийска област, Р. България.

Есето на димитровградския гимназист се нареди сред трите най-успешни творби във възрастовата група от 8 до 11 клас. Наградата – грамота и книги, му бе лично връчена от областния управител на Софийска област Илиан Тодоров на тържество, организирано в началото на ноември. Георги споделя, че не се е надявал, че ще спечели награда, а основната му цел по време на създаването на самото есе бе да напише искрено онова, което е в мислите му. Разбира се, за него е голяма чест да получи подобно признание и наистина се гордее с грамотата, която печели, посочва Георги.

„Главният пътеводител в есето ми бе, че ние младите трябва да се стараем, учейки и трудейки се, да допринасяме живота в бъдещето да бъде по-добър за всички, да успеем да изберем истинския път за нас и за настъпващите поколения“, разказва събеседникът ни.

Георги и по-рано е участвал в литературни конкурси, в някои от които е печелил и награди. Досега обаче не е постигал успех на толкова високо равнище. За него наградата в конкурса „Мисия будител“ е най-сериозното му досегашно постижение в тази област.

„Всеки човек може да се старае да бъде будител, със своето образование, със своите постъпки, със своите дела и постижения. Трябва винаги да вървим напред, търсейки истината и посланията в делата, запазили автентичната мъдрост на миналото. Денят на народните будители със своята символност трябва да ни обединява и показва верния път. Мисия Будител трябва да е едно предизвикателство за нас, да ни дава визия за качествено бъдеще за настъпващите поколения. Да оставим след себе си положителна следа, поне един малък лъч, би била истинската мисия на днешните поколения“, това е част от посланието, което Георги отправя в награденото есе.

Както ни разкри, наистина обича да пише, но поради многото други училищни задължения и извънучилищни дейности, все пак не му остава много време да се посвети на писането.

Георги Котев е и активен и успешен рецитатор. Любовта към рецитирането у него се ражда още в детската градина. Той започва да рецитира като съвсем малък и до днес редовно продължава да участва в редица различни рецитали и училищни програми, всяка една от които очаква с нетърпение. Все пак, както признава, все още не се е опитвал като състезател в тази сфера.

Интересът към писането и рецитирането е свързан с интереса към четенето. Според думите му, най-много чете по време на лятната ваканция, а един от любимите му автори е известния български писател Елин Пелин, чиито дела го привличат още от детските му години.

Всестранния Георги показа таланта си и като актьор. Тази година се представи пред публиката в комедийното представление „Дяволът и Вуте“, което заедно с преподавателя Милисав Николов и постановчика Борис Лазаров приготвиха ученици од димитровградската гимназия. В пиесата, която отлично се представи и на фестивала „Лачени обувки“ в българския град Берковица, той успешно се превъплъти в образа на ангела, който упорито, но безуспешно се опитва да покаже правия път на главния герой Вуте. Според него, участието в пиесата е било наистина интересно и лесно – както става с всичко онова, което се работи с любов. Прекрасното другаруване по време на подготовките е нещо, с което със сигурност ще помни това участие, което по думите му е един нов опит за бъдещето му.

Но това не е първата театрална изява на Георги. Той се изявява на театралната сцена още като дете.

„Бях много малък, на пет години, когато изиграх първата си роля на сцената, в пиесата „Д-р“ от Бранислав Нушич, както и в пиесата „Районна болница“ от Христо Бойчев. Спомням си, че по два месеца ходех всеки ден на репетиции и с нетърпение очаквах всяка следваща, но това изобщо не бе трудно за мен, а бе наистина голямо предизвикателство. Бях много щастлив, че играя на сцената с нашите царибродски актьори, които преди това гледах с възхищение…“, спомня си Георги.

Освен като рецитатор и актьор, Георги се изявява пред публиката и като фолклорист. Започва да играе фолклор още във втори клас и изпитва голяма любов към този вид изкуство.

„Фолклорът е нещо, без което наистина не мога“, споделя той. „Много се дружим, учим и наистина сме един отличен екип! Много награди спечелихме на различни фестивали, много страни обиколихме и мисля, че наистина ще ми липсва фолклора, след като завърша средното училище и замина да продължа образованието си“.

Заедно с играта върви и музиката, от която Георги също се интересува. Преди пет години завършва основно музикално училище, където учи пиано. Понастоящем се наслаждава на свиренето на китара, което отскоро започна да учи самостоятелно.

Освен редицата разнообразни извънучилищни дейности, като амбициозен отличник, събеседникът ни участва и в редица състезания по различни училищни предмети. Най-сериозни постижения има в съревнованията по български език и литература. Няколко пъти се класира на републиканско ниво, както и да показва високи резултати – второ и трето място. Както посочва Георги, за състезанията се подготвя ежедневно, чрез учене и четене. Сред предметите, към които изпитва най-много интерес посочва химията и биологията и засега смята, че бъдещото му образование и професия ще бъдат свързани с тези учебни предмети.

Колкото и да са много хобитата и занятия, в които е активен на Георги все пак му остава достатъчно време и за приятели и забавление. За всеки един млад човек, смята той, е важно да има интерес към различни неща.

„Важно е в нашите години да бъдем всестранни, без амбиции трудно се постигат целите в живота… Сега трябва да използваме времето си за положителни неща, за постижения, да се стараем да завършим престижни училища, за да се развием максимално в професиите си и така да допринесем за развитието на обществото, а по този начин, всъщност, наистина ще следим пътя на Народните будители“, препоръчва Георги.

  Д. Йеленков

  Фото: от албума на Георги Котев / Ивана Андреевич / Славиша Миланов

Текстът е част от проекта „Млади таланти“, който е съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2018 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Napisao/la

Dijana Jelenkov rođena je 1988. godine u Pirotu. Osnovnu i srednju školu završila je u Dimitrovgradu, nakon čega nastavlja obrazovanje na Filozofskom fakultetu u Nišu (na osnovnim studijama Srbistike) i Novom Sadu (gde završava master studije na studijskom programu Srpska filologija: srpski jezik i lingvistika). A onda seda u voz i vraća se u Dimitrovgrad. Kako je uvek bila od one dece koja više vole da ispod drveta čitaju knjigu nego da igraju žmurke, odmalena se interesuje za književnost i jezik, i naročito za dijalekat svog kraja. Leksika govora Dimitrovgrada bila je i predmet njenog master rada – rečnika sa preko 2000 reči koje su u upotrebi u ovom lokalnom govoru. U slobodno vreme bavi se pisanjem (uglavnom proze, i povremeno poezije), i prevođenjem književnih tekstova sa bugarskog jezika na srpski (a kada joj dođe, i obrnuto). Nekada davno, radove iz oblasti dečjeg stvaralaštva objavljivala je u zborniku „Radovićev venac“, pesničkoj zbirci „Razigrani snovi“ i dečjem časopisu „Drugarče“. U novije vreme, neki od njenih tekstova pojavili su se u časopisu „Nedogledi“ Filozofskog fakulteta u Nišu, te u književnim časopisima „Trag“ i „Majdan“. 2015. i prva polovina 2016. godine bile su plodne za bujanje književničke sujete – donele su joj drugu nagradu na konkursu „Vojislav Despotov“ u Novom Sadu, treću na konkursu za satiričnu priču u okviru Nušićijade u Ivanjici, kao i mesto među tri nagrađene priče na konkursu magazina Crna ovca (blacksheep.rs); svojim pisanijima zauzela je prostor i u zborniku „Crte i reze 6“ (zbirci najboljih radova sa konkursa „Andra Gavrilović“ u Svilajncu), kao i u poetskom zborniku „Sinđelićeve čegarske vatre 26“ književnog udruženja Glas korena iz Niša. Njene kratke priče našle su se među izdvojenima i na naredna dva konkursa Crne ovce. Zajedno sa kolegom Ratkom Stavrovim i gospođicom Dorotejom Todorov objavila je prozno-poetsku zbirku "Dodir". Nije odolela ni iskušenju da se oproba kao novinar – na poziciji prevodioca i autora sarađivala je sa onlajn časopisom EMG magazin, a povremeno objavljuje tekstove i na portalu blacksheep.rs.

Bez komentara

Ostavi komentar